Успелите споделят

На гости са ни Мирослав, Любомир и Симеон. Те са си поставили цел - да премахнат хартиените дневници от училищата, родителите да имат постоянен достъп до училищния живот на децата си, а самите ученици да имат място, на което по всяко време могат да проследят своето развитие и успехи.

Получават подкрепа както от директори и учители, така и от родители и ученици. И как иначе - имат цел, не се страхуват да работят (по много) и още от първия разговор с тях ти става ясно, че знаят какво правят и ти дават усещането, че можеш да им се довериш. И това ще си заслужава...

Е, представяме Ви създателите на Shkolo.bg.

Здравейте, момчета. Представете се на нашите читатели.

Мирослав: Здравейте, аз съм Миро Джоканов - на 29 години. Завършил съм МГ Видин, имам две висши -като програмист от Софийския Университет и бизнес специализации в САЩ и България. 10 години съм работил като програмист и мениджър - сред компаниите, в които съм работил, са имена като Vmware и Technologica. Бях 3 години преподавател в СУ. Също така съм бивш председател на ABLE (Association of Bulgarian Leaders and Entrepeneurs).

Любомир: Казвам се Любомир Ваньов - на 26 години. Завършил МГ Видин. След това съм учил "Софтуерно инженерство" в Софийския Университет - все още незавършил (усмихва се). Програмист съм от 7 години.

Симеон: Аз съм Симеон Предов, занимавам се с бизнес развитието на проекта Shkolo.bg, или работата ми е да се виждам с директори и учители и да пием кафе, хаха. Обичам да пия кафе и ми е приятно да говоря с хора, така че работата ми доставя пълно удовлетворение. Това е по-прозаичната част от задълженията ми. Другата част включва усилена дисциплина, постоянство, генериране на идеи, много четене на бизнес стратегии, много пътуване, много презентации и т.н.

Как и кога се роди идеята Ви да кажете „сбогом” на хартиения дневник и да дигитализирате училищата в България?

Любомир: Идеята се роди още преди 6 години. Тогава с Миро разработихме първия си електронен дневник, но идентифицирахме проблеми, които на този етап нямахме възможност да разрешим. Преди около 1 година осъзнахме, че времето за нов електронен дневник (и цялостно софтуерно решение за управление на училища) е настъпило и отново се захванахме с този проект.

Симеон: Аз се включих преди 1 година в проекта. Първоначалната идея беше много по-различна и тя не беше нито електронен дневник, нито софтуер за управление на училища. Беше нещо много по-нишово - мобилно приложение за бърза инвентаризация на училища. Оказа се обаче, че реално няма пазар за такава услуга все още. Затова сменихме концепцията, но използвахме натрупаните контакти и препоръки от директори и училищен персонал.

В момента работим с директори, регионални инспекторати, МОН и други ИТ компании за общата цел да кажем "Сбогом" на хартиения дневник и хартиените бележници в училище. Училищната дигитализация е дълъг и труден процес, в който най-важен фактор е МОН и затова се надяваме и новият министър да подкрепи тази иновативна политика.

На какъв етап сте в момента от реализацията на идеята и как тя се приема от хората, които работят в образователната система в България?

Любомир: Идеята за дигитална трансформация (макар и не с тези тежки думи) се приема добре от хората. Голяма част от обществото е узряло за такава промяна. Всеки вече се разхожда със смартфон в джоба. В метрото половината пътници разглеждат своя фейсбук.

Всеки друг сектор се дигитализира и просто няма как образователният да остане по-назад. Още сме далеч от цялостна дигитализация, но вървим в правилната посока. Училищата, с които работим активно, вече виждат добавената стойност и ползите от дигитализацията.

Симеон: Има различни директори и учители. Едни са много прогресивни и любопитни, други чакат всичко на готово. Едни са изключително доволни и ентусиазирани от идеята, за други това е загуба на време. Директорите, с които работим, са от първия тип. Те са лидери, които мислят в перспектива и не плуват срещу течението, а се адаптират към промяната. Това е и една от целите на Shkolo.bg – да обединим най-прогресивно мислещите директори и учители, за да могат да обменят идеи, опит и вдъхновение помежду си. А това ще повлече и останалите като лавина. Въпрос на време е.

Премахването на хартиените дневници ще донесе много ползи на обществото. Всичко от училищния живот и постиженията на децата ще бъдат на един клик разстояние. Получавате ли подкрепа от родителите на българските ученици?

Мирослав: Родителите, които ползват Shkolo.bg, приемат платформата много добре и постоянно получаваме позитивна обратна връзка. Голяма част от тях носят смартфони в джоба си. Това значи, че секунда след като учителят нанесе отсъствието в електронния дневник, родителят вече знае, че детето му в момента отсъства от час. Нещо повече - родителят няма нужда да чака 2 месеца до следващата родителска среща, за да разбере, че детето му има сериозен проблем с материала по Химия и Физика.

Тази навременна комуникация облекчава както живота на родителя, така и работата на учителя. И все повече хора осъзнават това.

А сблъсквали ли сте се с мнението на децата? Как те самите реагират на възможността родителите им да имат непрестанен достъп до всичко, което се случва в училище?

Симеон: Проведохме няколко разговора със Съюза на учениците в София. Те проявиха силен интерес, като основно ги грабна идеята за комуникация и обмен на информация помежду им. Мислим в тази насока и септември планираме да предоставим достъп на учениците до виртуална среда, в която да се чувстват значими от постиженията си и натрупаните знания и опит.

Ако успеете да осъществите идеята си в България, то навярно после много лесно ще я наложите и в чужбина. Мислили ли сте в тази насока?

Мирослав: Засега сме фокусирани изцяло върху българския пазар (2400 училища), но очакваме през следващата 2018 година да покрием родния пазар и тогава ще обърнем поглед към чужбина. За целта ще търсим образователни системи, които са близки до нашата като административни процеси и технологична зрялост.

Ще използваме разработената вече българската платформа, но ще я адаптираме спрямо нуждите и спецификите на всяка отделна образователна система. В световен мащаб няма друг училищен софтуер, който да предлага това.

Навярно сте се сблъсквали и с много трудности до този момент. Каква е рецептата, която не ви позволява да се откажете от осъществяването на идеята си?

Любомир: Рецептата е, че ние много ясно знаем с какво сме се захванали. Това не е процес, който ще отнеме ден-два. Затова работа, търпение и нещата се получават. Пък и не сме хора, които се отказват (усмихва се).

Мирослав: Твърдоглави сме, упорити сме и не ни е страх да работим по 16ч на ден.

Симеон: Екипът. Мотивираме се взаимно и се допълваме. Всеки има различни умения и компетенции и когато обсъждаме важни теми, от акумулирания опит на всички ни се раждат страхотни идеи. Според мен рецепта за преминаване през трудности е да намериш хора с общи възгледи, култура и интелект, които да са лоялни помежду си.

Ако при Вас дойде дете и попита: „Защо всъщност е толкова важно да уча”, то какъв отговор бихте му дали?

Мирослав: Ще го попитам "Какъв искаш да станеш като пораснеш голям?". То ще отговори "Космонавт, полицай, пожарникар, футболист, певец".  Ще му отвърна, че "за да станеш какъвто и да било, трябва да учиш - трябва да научиш професията, занаята - било то космонавт, полицай, пожарникар или футболист. А за да научиш тайните на която и да било професия, първо трябва да умееш да учиш. Училището ти дава това умение".

Ако пък детето ми отговори, че "не иска да пораства, че иска да остане дете". Тогава ще му кажа "И това е вариант, стига да има кой да те храни и гледа цял живот".

Любомир: Защото образованието ще промени света, който познаваш. Ще ти отвори врати на светове, за които не си предполагал, че съществуват.

Симеон: „Който учи, той ще сполучи“. Това е валидно и до днес. Но не говоря за наизустяване на уроци, а за развиване на умения  и компетенции.

Може ли да ви върна назад в детството? Коя е най-голямата ви беля като ученици, която не бихте желали да бъде вкарана в електронен дневник и да достигне до родителите Ви?

Мирослав: Правил съм много бели. За всичките от тях съм понасял своята отговорност. Това е важен урок от детството на всяка здрава личност - да носи отговорност за постъпките си. Защото рано или късно това ще се случи. Идва момент от живота ти на възрастен, когато примерно шефа ти разбира, че си сгафил и скрил това, или жена ти разбира за някоя твоя глупост...

Ако не знаеш как да се справиш в тази ситуация, ако не си развил умения да поемаш отговорност, да се извиняваш за грешките и да поправяш счупеното, то в момента, в който тази отговорност те застигне, тя ще те смачка.

Умението да носиш отговорност е като едрата шарка - колкото по-рано изкараш болестта, толкова по-малки са щетите върху здравето ти. Защото малкият човек прави малки бели и поема малка отговорност, а големият човек прави големи бели и съответно поема голям товар.

Симеон: Никога не съм криел от родителите ми нищо. Нито слабите оценки, нито отсъствията, нито някои по-неприлични изпълнения. Така, че не се притеснявам. Дори напротив, разговорите с нашите относно мои изцепки са ми дали друга гледна точка, от което съм могъл да извлека изводи, да се науча и да не правя повече подобни глупости.

Довършете изречението: Успехът е...?

Любомир: ...да виждаш как помагаш на хората (усмихва се).

Симеон: ...приключение.

Мирослав: Успехът си ти! И следата, която си успял да оставиш на този свят.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.