Smallman - родопски метъл с гайди (ИНТЕРВЮ)
Вероятно няма фен на алтернативната музика в България, който да не се е докоснал до творчеството на smallman. Група, съчетаваща метъл с мотиви от българската народна музика, запазила оригиналния си състав от създаването си през 2001 г. до днес, с три студийни албума зад гърба си, превърнала се в незаобиколим фактор и в една от движещите сили на сцената, към която принадлежи. Дали наистина смятат, че музиката им няма граници, както са написали на фейсбук страницата си, четете по-долу.
Как определяте стила си? Ясно, че той е твърде многопластов, но все пак има ли дума, с която бихте могли да го опишете?
Не сме се старали да го дефинираме точно, никога не е стояло на дневен ред. Приятел преди време ни определи на майтап като родопски метъл с гайди и много се смяхме, но не е далеч от истината, като се замислиш. Иначе определения много, предполагам, от всичко по малко.
Може би често ви задават този въпрос, но как стигнахте до избора на име за групата? Защо точно “smallman”?
Името е хрумване на Стефан. Малкият човек може да бъде разгледан от много ъгли и да олицетворява редица отделни неща, и същевременно да бъде съвкупност от такива. В образа му може да бъде въплътен личен и обществен, духовен, чисто земен характер. Той живее във всеки от нас и е в мислите ни, когато останем сами със себе си.
Това ли беше планът още от началото – да комбинирате тежка музика и фолклорни мотиви?
Да, такава бе първоначалната идея и го правим съвсем умишлено, макар и да не е цел номер едно. Има много какво да се научи от българския фолклор. Мотивите, които използваме, ни вълнуват и провокират да пресъздадем това усещане и в нашите песни. Все пак смея да вярвам, че си даваме достатъчно свобода и се опитваме да се развиваме, а и най-важното – да се радваме на това, което правим. Хубавото е, че с времето успяхме да създадем свой разпознаваем почерк.
2015 г. не беше сред най-активните за бандата. Къде се губихте?
Ами да, това не е нетипично поведение за smallman. Успяваме да се покрием понякога. Подобни паузи не са новост. Причините могат да бъдат от различно естество, често лични или просто няма какво да кажем като група в даден момент.
Две години неусетно изминаха от издаването на третия ви албум - „Envision”. Как беше възприет той? И ако е бил успешен – с какво се измерва успехът му? Продажби? Преслушвания в интернет? Нещо друго?
Трудно е да се води официална статистика в България, особено в ъндърграунд сцената. Колкото до интернет продажби, за наша радост има постоянен интерес към музиката ни от фенове от чужбина. Но най-показателна си остава реакцията на хората, чули албума и споделените мисли от тяхна страна, как те усещат създаденото от нас, по какъв начин им въздейства.
На 25-ти февруари изнесохте в НДК общ концерт с небеизвестните Wardruna – едно, несъмнено, уникално събитие за родния концертен живот. Как се стигна до вашето участие в него и оправдаха ли се очакванията ви?
Концертът бе организиран под шапката на Transfiguration festival и НДК. Не е тайна, че Цветан е част от екипа на фестивала, но когато ни съобщи, че колегите му са предложили да свирим с Wardruna, останахме малко изненадани, разбира се - приятно. Една от причините, както ни обясни, бе концептуалния подход, откриваем и в двете групи, и макар да няма много прилики на пръв поглед между нас, начинът на възприемане и създаване на музика се оказва доста близък и подобен. На самите Wardruna също е допаднала идеята, а останалото е история.
Този месец имахте няколко концертни дати извън България, а на 22-ти април изнесохте първия си концерт в Лондон, съвместно с Оратница. Разкажете ни повече за това преживяване.
Време бе да направим този малък тур и да се върнем отново на клубна сцена. Посетихме Румъния и Сърбия, разбира се, направихме и един концерт в София. А Лондон бе ново преживяване за нас, май е най-далечната дестинация, на която сме свирили. Получи се една страхотна вечер в Клуб 100 и си прекарахме чудесно. Оратница са много добра и зареждаща публиката група. Бе богата на емоции вечер.
Тази година ще участвате на холандския фестивал ProgPower, заедно с имена като Textures, Treshold, Sadist и много други. Как станахте част от програмата му и замисляте ли нещо специално за подобна голяма сцена?
Всъщност, подадохме формуляр за участие по стандартния начин. Явно сме допаднали на организаторите и в последствие ни се обадиха. Имаме още малко време за доуточняване, но определено участието ни ще е специално.
Радвате се на огромна популярност на родна земя. На какво отдавате този факт? Феномен ли е smallman за алтернативната ни сцена?
Не сме способни да правим подобни оценки, донякъде от скромност, но най-вече защото не е наша работа, а на слушателя. Осъзнаваме, че присъстваме солидно на българската ъндърграунд сцена, това е факт. Знаем, че посещаемостта на наши концерти е голяма и не са много на брой групите, които могат да се похвалят със същото, макар и в последните години тенденцията да се изменя със сериозни темпове. В крайна сметка, това, което правим, ни харесва и се опитваме да го споделим с хората, когато е възможно. Стараем се да създаваме атмосфера, едно цялостно преживяване за слушателя.
Кои са другите български банди, които според вас наистина си заслужава да чуем?
Това което прави впечатление през последните 5-6 години е, че сцената в България се развива в положителна посока. Малка част от имената на групи, заслужаващи вниманието на публиката са например Nameless Day Ritual, Brond, Irfan, TDK. Все банди със собствен облик и различен статус от масовия.
Авантюра ли е да създаваш не съвсем комерсиална музика в България? Възприемате ли се като успешни български музиканти?
Ами, нещата са такива, каквито са. Определено не е лесно, ние го правим вече 15 години, така че сме наясно с предизвикателствата. Много неща сме преборили. Интересно е ...
Какво е успешен музикант, свързано ли е с това, че музиката е работата, която ти дава хляба? Засега поне, тя не се е превърнала в наша професия и не знам дали би могла да бъде такава, имайки предвид интересите на всеки от нас. Отдавна музикалният бизнес не е такъв, какъвто го помним от старите списания. Това важи особено за алтернативните жанрове. Светът се променя, хората се променят и артистите също. В рамките на страната ни, условията за съществуване на нашата музика са достигнали до някаква степен предела си. Вярно е, че не сме подгрявали Deep Purple на националния стадион, но това не е и нашата цел.
Снимки: Анелия Моравска (Metal Hangar 18)
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: ИНТЕРВЮ С ОРАТНИЦА
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
