От сърце

„The planet does not need more “successful people”. The planet desperately needs more peacemakers, healers, restorers, storytellers and lovers of all kind.”

Този път ще започна ударно и ще говоря направо. Аз искам да стана (малка) Господарка на Вселената (доста амбициозно, знам). И след като общо взето уредих нещата - отправям се на куест, за да открия съдбата си, предишният Господар ще прехвърли всичко на мое име и един човек (няма да споменавам имена) ще ми препише планета с важна стратегическа (и хранителна) стойност, съм готова да споделя как стигнах до този момент.

Аз чета книги. Много книги. И тези книги пълнят главата ми с какви ли не идеи. Само за последните години съм искала да бъда (приготви се!):

СВЕТЛА ВЪЛШЕБНИЦА. МЕТАЧ НА СЪНИЩА. МИТНИЧАР МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ. ПРОГРАМИСТ. АРХИТЕКТ. ЛОВЕЦ НА СТИХИИ. СОБСТВЕНИК НА ШОКОЛАДОВА ФАБРИКА. КНИЖАР. ДИВЕРГЕНТ. ЖИТЕЛ НА ДОЛЕН ЛОНДОН. ДЪНДЖЪН МАСТЪР. СТАР БОГ. НОВ БОГ. ПОЕТ ОТ ДРАКОНОВИТЕ КРЕПОСТИ. АДВОКАТ. БОЕН ВРАБЕЦ. ФАКИР. РУСКИ ОЛИГАРХ. АЛХИМИК. ОТКРИВАТЕЛ. ИНЖEНЕР. ЖУРНАЛИСТ. ПЪТЕШЕСТВЕНИК. БЯЛА КРАЛИЦА. И ПОНЕ ОЩЕ 127 НЕЩА.

Разбирам, че в голямата си част това не са истински професии, но всъщност вече съм била всички тях (и още много). Като малка исках да стана лекарка, но ми става зле от кръв. После певица, но не мога да пея. След това луд учен, но не съм достатъчно гениална. Да откриеш какъв искаш да бъдеш и в какво си добър, се гради изцяло на принципа „проба-грешка”. Опитваш и се проваляш. Опитваш отново и се проваляш по-зрелищно. Опитваш, докато не започнеш да виждаш, че имаш (макар и малки) проблясъци.

Преди време прочетох статия, в която питаха различни деца какви искат да станат като пораснат. Естествено имаше много лекари, полицаи, пожарникари и супер герои (защото на децата сякаш им е вродено да искат да спасят света). Последното дете беше момче на 8г. и искаше да стане „розова поничка, поръсена с цветни захарни пръчици”. Не знам какво си мислиш за него в този момент, но със сигурност си се разсмял. Някои биха казали, че едва ли ще завърши университет. Или че не е разбрал въпроса. Но на това момченце са казали, че може да стане, КАКЪВТО ПОИСКА. И той иска да бъде поничка. Може да звучи нелепо, но за мен той е мечтател. Той е от хората, които ще променят света. Тези, които мислят извън кутията. Изобретатели. Творци. Лечители. Миротворци. Разказвачи.

Като заключение ще цитирам човека, който вдъхнови сядането ми пред лаптопа и написването на този текст: „Не всеки е обсебен от успеха и „харесванията” или използва скучната си работа като оправдание, за да прави скучни неща”. Тя не е. Аз не съм. Знам, че и ти не си. Мечтай на едро. Не се отказвай. Бъди поничка, но не бъди посредствен :)