Успехи и постижения

Точно така. Българска диригентка. В женски род. Жена. 27-годишната Инна Диловска на 7 май получи награда в категория Дебют на церемонията по време на раздаването на отличията от анкетата Музикант на годината за 2017, които получиха изтъкнати и заслужили музиканти от България. По време на самия галаконцерт Инна дирижира Симфоничния оркестър на БНР, като прозвуча изпълнение на известния Сватбен марш из „Сън в лятна нощ“ от Менделсон. Освен това е имала сценични изяви с оркестрите на Плевенска и Софийска филхармония. 

Инна Диловска завършва магистърска степен по дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София с отличие през 2016 в класа на проф. Пламен Джуров и доц. Георги Патриков. Дебютира като диригент през 2013 с Академичния симфоничен оркестър към НМА. Две години по-късно е гост диригент в концерт на Дамски салонен оркестър в град Катовице (Полша). Понастоящем Инна Диловска е редовен докторант по дирижиране в НМА.

Инна, поздравления за отличието ти в категория Дебют. Как успяваш като жена диригент да подчиниш цял симфоничен оркестър?

Първо искам да благодаря на всички, които са ме подкрепили и са повярвали в мен! Наистина е огромна чест да държа в ръцете си такова отличие.

Жените диригенти по нищо не отстъпват на мъжете. Успехът в професията зависи от личностните и професионални качества, от нивото на подготовка. Качиш ли се на диригентския пулт – оркестрантите очакват от теб да ги поведеш към хубавото музикално изпълнение, затова там няма значение дали си мъж, или жена. Аз лично успявам с добра подготовка, ведро отношение и последователност.

Големите български оркестри, които вече си имала възможност да дирижираш – това е рядко постижение за 27-годишен човек. Особено за жена. Има ли много жени диригенти у нас и в чужбина?

В последно време техният брой се увеличи. Допреди няколко десетилетия не се е гледало с добро око на жените в тази трудна професия, но дори и в по-далечното минало, когато е било почти невъзможно жена да учи дирижиране, е имало български жени диригенти – такива са великите Радосвета Бояджиева и Росица Баталова. За щастие, все повече дами успешно се реализират по световните сцени.

Публиката възприема диригента като нещо необходимо, но само специално подготвените слушатели и зрители разбират неговата роля. Как би обяснила ролята на диригента на обикновения човек?

Диригентът – той е като капитана на кораб. Корабът може да плава и без него, но няма да се движи в правилната посока и с нужната скорост. В случая корабът е оркестърът. Ако музицират 2 – 3 души, няма нужда от диригент, но когато на сцената са десетки музиканти, синхронизирането помежду им става много трудно, дори невъзможно. Диригентът е фигурата, която ги обединява – той определя в какво темпо да свирят, с каква сила, подсказва, когато един или група музиканти трябва да започнат или да спрат. 

В общи линии той ръководи самото случване на музиката. Но не на последно място основна задача на диригента е да предаде настроението и смисъла на музиката върху свирещите, защото те често са заети с твърде много ноти, за да мислят и за това. По този начин на поредицата от звуци бива вдъхнат живот и се превръща в истинско музикално изкуство.

Трябва ли да имаш музикален вкус, за да се насладиш на класическите произведения, изпълнявани от симфонични оркестри?

Мисля, че поне минимален музикален вкус е необходим, за да може човек да оцени богатството на симфоничната музика. А вкусът се възпитава със слушане на музика, както и обяснения към нея на достъпен език. Както се казва – апетитът идва с яденето.