Лично мнение

Човешко е да се греши. Божествено е да се прощава. Няма безгрешни хора. Обикновено обаче колкото и добро да направиш, ще те съдят по грешките, изцепките, провалите. Особено ако си на гребена на вълната на общественото мнение. 

Мина седмица от скандала с отразяването на катастрофата на магистрала „Тракия“. Загинаха хора, други бяха ранени, но един от главните акценти бе самото отразяване на този трагичен инцидент. За репортерите и журналистите, екипите, които нарушиха доста писани и неписани етични/работни норми и правила, като опитаха да търсят сензацията в болката на хората. 

За това вече писах в моя материал със заглавие: „На живо сме“, или докога човешката болка ще бъде трамплин на медиите? В него могат да се проследят събитията, да се видят първите репортажи и нарушените правила изброени.

Малко по-късно и след огромния натиск на обществеността имаше реакция от Съвета за електронни медии: Има надежда! СЕМ сезира Националния съвет за журналистическа етика заради репортери.

Има регистрирани нарушения, очакват се санкции към съответните медии в този случай: бТВ и Нова. 

Странното обаче е друго. 

Нито едната от двете медии – бТВ и Нова – не взе отношение спрямо своите служители, озовали се на място. Нито ги порица, нито ги защити. Ръководствата на двете телевизии нямаха никаква реакция и случаят изтече така, както изтича водата в канала. И ако има глоби, те ще бъдат обжалвани, а каквото остане, ще бъде платено и толкова...

А щеше да е друго, ако имаше позиция на приемане на критика. Ако имаше лично извинение. И двамата журналисти, които опраха пешкира, имат богата професионална кариера. Емил Митев от бТВ е по-пресен в занаята, докато Николай Василковски е старо куче. Работата им е трудна и в никакъв случай не е редно те да понасят цялата вина в ситуацията. 

Да, крайните решения ги взимат те – какво да изпълнят и какво трябва и може с микрофон в ръка, но зад тях стоят редактори, продуценти на новини, шефове. Които също натискат за рейтинг, за ексклузивност. Но след това трябва да поемат и отговорност, а не да останат скрити зад кадър.

Станалото станало. То ще е обица на много хора. Но липсва нещо лично. 

Липсва личното извинение особено когато са те посочили или нарочили с право. Липсват няколко лични думи с едно: „извинявайте, беше трудно, реагирахме лошо, това е опит за нас“. Нещо, което е нормално по света, но не и у нас. 

Емил Митев направи опит да обясни действията си през личната си страница. Къде успешен, къде – не. С малко странни тези и мотиви и леко в образа на жертва, но направи опит и не трябва да го разкъсваме. 

Николай Василковски вероятно също съжалява, че се подведе по „прекия ефир“, но пък ние не трябва да забравяме, че той е многократно награждаван и има зад гърба си толкова значими репортажи, че такива грешки би следвало да го направят още по-добър.

Ако има извинение, ще има и прошка. Но извинение трябва да поднесат всички по веригата, а не само нейната крайна точка – репортерите.