Лично мнение

Само преди година-две на Световния икономически форум бяха очертани най-важните умения, нужни за професиите през 2020 г. Това са: комплексното решаване на проблеми, критичното мислене, креативността, емоционалната интелигентност и възможността за преценка и взимане на решения. С други думи важна е функционалната грамотност, а именно не просто теоретичните знания, а това младите хора да умеят да ги приложат на практика, да се справят в живота, да намират решения на проблемите си, да бъдат активни граждани.

Какво е положението в България?

Такова, че част от абитуриентите випуск 2018 са един предизвестен провал.

Защо?

По много причини. На първо място посочените по-горе умения не се преподават в училище така, както трябва. Ако пък те постепенно залягат в учебните планове, то това става поетапно, не навсякъде. Поради това младите трябва сами да ги формират, доколкото и както могат. Макар и да срещат огромна съпротива навсякъде около тях (дезинформация, фалшиви новини, предавания тип „София ден и нощ“, социални мрежи и др.).

Тези, които внимателно отсяват информацията си, ще се оправят в живота. Те трудно ще се поддадат на манипулация, особено ако подлагат всичко на критическо мислене. Но тези, които се оставят на потока на (дез)информация, те са като удавници сред бурна река. Дори да имат възможност за информираност и достъп до информация, повечето млади не умеят да извличат информация от текст, съответно не могат да я възприемат.

Месец май е месецът на баловете. Зрелостниците завършват своето средно образование, като така бележат символичен край на един 12-годишен (за някои – безкраен) период. С други думи зрелостниците напускат удобната прегръдка на средното образование и срещат живота такъв, какъвто е в действителност.

Преди няколко дни във фейсбук се появи надпис от абитуриент под общата снимка на класа: „Завършихме преди да ни довършат!“ (с липсващата запетая пред сложния съюз „преди да“). Може би за повечето млади хора училището не е място, в което да получат знания за живота и да формират нужните им умения, а някакъв вид изпитание.

Изпитание, в което те очевидно трябва да „оцелеят“, а учителите – просветители в обикновения свят, в очите на тези ученици явно са хора, които „искат да ги довършат“. Един вид общ враг, стоящ на пътя пред светлото им бъдеще.

Та, когато (и ако) младите „оцелеят“ (обикновено в края на месец май, ако няма други обстоятелства), идва заветният ден, в който това „оцеляване“ се отбелязва подобаващо. Тъй нареченият у нас бал. По света представянето на подрастващите като зрели хора има много имена и самите те са наричани зрелостници, дебютанти.

Събитията са: танци, бал. Квалификациите са: възмъжаване, време за женитба и други. У нас отбелязването на зрелостта също е криворазбрано. Свързва се единствено и само с отпразнуване на края на учебния процес (оцеляване).

И докато преди години най-важното бе да имаш официална (нова, празнична) дреха, с която да се появиш на това събитие, днес това е важно, но не е единствено. Обличането за бала вече е отделна индустрия, маркетинг, бизнес, която индустрия за по-удобно се нарича „визия“. Едно е да се каже: „тате, дай пари за костюм или рокля“, съвсем друго е да се каже: „тате, определи ми бюджет за визия за балната ми вечер“.

Визии за бала обаче много и най-различни, почти всеки може да се подготви за тази вечер. Затова трябва да се измисли още нещо, с което всички да разберат, че именно конкретният абитуриент е най-най!

Випуск 2018 дори надхвърля предишните постижения в своите идеи за представяне пред обществото. Тази година видяхме огромни билбордове с лична снимка и пожелания към конкретния абитуриент, видяхме девойка на кон насред София, видяхме момче, което се вози в лопатата на багер, както и друго, което пристигна на бала с автобус от градския транспорт, специално организиран за целта. Видяхме и какво ли още не…

Достатъчно, за да изведем твърдението, че колкото по-показен е един абитуриент, толкова по-ниска емоционална интелигентност притежава… С други думи не умее да възприема, оценява и управлява собствените си емоции. Не умее да разграничава различните емоции и да ги назовава и определя правилно. Като цяло не може да използва емоционалната информация от околната среда, за да ръководи според това мислите и поведението си.

Иначе казано: возиш ли се в лопата на багер напът към бала си, то със сигурност притежаваш ниска емоционална интелигентност. Нямаш ли уменията да управляваш своите емоции и поведение в различна среда, то със сигурност си предварително провален.  

Разбира се, има редица изключения. Много от абитуриентите показаха, че са усвоили нужните умения. Тях ще познаете по това, че вместо шумен пошъл бал, провеждат скромно събиране; че вместо скъпи „визии“, се появят с тениска, а „бюджета“ за дрехи събират и даряват на добра кауза. За тях може да сме спокойни, че ще се реализират и през 2020 ще отговарят на изискванията на пазара.

На останалите тепърва им предстои отрезвяваща среща с „живия живот“.