Успелите споделят

Една съвременна приказка, вместо интервю, започва сега. Героите са сътворци на природата, техните думи и дела трудно се затварят в написани думи, те трябва да се съпреживеят и чуят. Сега разбирам защо Ачо предложи да направим разговора ни при тях на разходка, в плаващата къща по р. Златна Панега, и нямам търпение един ден да го продължим така.

Ачо и Петя облагородяват красивия район на Луковит и Карлуково. Правят достъпни скалните манастири и ги съграждат, възстановяват информационния център, определен за най-малката библиотека в света, затова пък с най-голямата книга, превръщат горските пътеки и поляни в чудати места чрез каменни цветя, дървени слънца, скулптури.

Там всичко е естествено отворено и приема хора - информационният център е винаги открит за посетители, пътеките, пещерите, манастирите, които облагородяват, приказната им каменна къща, реката, по която плуват водни лилии от Ропотамо, които Ачо и Петя “посяват” във водата. Двамата създават и плаващата къща, досущ като от приказките, с която може да се обходи красивата река Златна Панега. Отворен и естествен свят, толкова различен от разпространения начин на живот, в който се затваряме да пазим придобивките си - дом, имоти, коли и всякакви материални облаги. Ачо и Петя са създали един вид глобална мрежа за споделяне по модела на природата, която даром дава, а най-големият взаимен подарък е да предадем нататък и да правим добър и красив заобикалящия ни свят.

Петя развила дарбата да пише. Неслучайно, когато човек живее сред такава красота, събужда талантите си. Получихме много силни стихове от нейното творческо ателие, специално посветени на екипа ни и днешната ни среща с тях.

Ачо, разкажи ни за себе си. Какво ви събра с Петя?

Аз съм пещерняк, инструктор по пещерно дело. От малък съм обикалял района и съм разбрал, че наоколо е толкова красиво! По мое скромно мнение трябва да се възстановява, поддържа, допълва, обновява и се подчертава очарованието на дадено място...

С Петя ни събра Божията воля.

Какво не знаем за района на Луковит?

Предполагам, че все още се знае изключително малко от многото, което има да се знае за района на Луковит.

Това е рай(он), може би най-красив на планетата, но трябва да си сложим специални очила, за да го видим.

Пътеките, поляните, реката в района са своеобразна изложба на ваши творби. Разкажете ни историята на някое от вашите произведения.

Всяко нещо си има история! Понякога неподозирано голяма... Историята дори може да обхваща и мястото на произведенията под слънцето. Една от скулптурите Цвете може да се види на фона на т.нар. Голямата и малката могила при с. Карлуково и дори на този същия фон могат да се видят част от покривите на селските къщички, загатващи за селцето. Когато наблюдателят премести фокуса си на наблюдение, може да види Цветето пред пещерите Проходна и Темната дупка при Карлуково, пред които пролетно време се образува езерце. А когато застане до карстовия вир откъм шосето, сутрин рано може да види как Цветето свети (направено е от малки глазирани плочки, поставени под различен ъгъл). В даден момент, по изгрев-слънце, огряното Цвете свети и дори се оглежда във водното огледало на карстовия вир! 

Идеята е да се откриват и преоткриват картини и да имаме още основания да наричаме района на Луковит: „Земята на великолепните изгледи”!

Друга от скулптурите, която също е Цвете, е обърната към идващите по пътя, за да ги посреща с листенца, като отворени ръце-обятия. И дори може да ги кара да се усмихват... В определени моменти и това Цвете сякаш приема лъчи от слънцето и може да докосне Луната... 

Какво е чувството да даряваш безвъзмездно своя труд на хората и на природата?

Пълно щастие!

Кой ви помага? Как пазите всичко?

Повечето е личен труд, съпроводен от помощта на много съмишленици. Бог да го пази, колкото реши.

Това, което правите, е автентична формула за успешно развитие на природното и културно наследство и друг поглед към предприемачеството, изпреварил времето си. Замислял ли си се да направиш нещо, за да достигне до повече хора - книга за опита си, зелено училище тук, което да даде пример на деца, или да направите природен университет?

 Много добре улавяте въпросите. Всичко това е мислено и повече даже...

Вашето дело прилича на вълшебна приказка. Каква е поуката за околните от нея?

Добрите дела трябва да са начин на живот.

Районът около нас трябва да стане духовно оазисче, средище, съхранило историята, фолклора, културата, духовността на тези земи, които са люлка на човека от палеолита до днес.

Какво ще е следващото ви вдъхновение и с какво може да му се помогне? 

На първо място съм решил да довърша ремонта на сградите от бившия Морски клуб в Луковит, които ще са част от екопътеката. Имам вълнуващи идеи за това място, което може да стане емблематично, като същевременно имам още няколко такива, дори и по-вълнуващи идеи. Най-значимата идея е районът да се превърне не само в туристическа атракция, а да се възприеме и доразвие като духовен център!

Подадена ръка не се връща. Всичко това се прави, защото така го намирам за правилно и защото така се срещам със своята душевна хармония. Ако има и други, които мислят така, винаги са добре дошли.

С КАКВО ЛИ ЗАПОЧВА ДЕНЯТ...

С какво ли започва денят...

Може би със будилник,

на който стрелките броят

празници много и някой делник...

С какво ли искам да почва денят...

Може би с чаша кафе,

от която разплисква трудът

своя чар кадифен.

С какво ли искам да почва денят ми...

Може би със запевки на славеи,

летящи в пейзажи дето менят

цветове, аромати и повеи...

С какво ли да почва денят!?...

Може би с лъчи от звънливи полета,

годините носят красота да предат,

онова, от което избира сърцето

и с което започва денят...

Може би в блян за светлиста премяна,

утро тъче кръстопът,

дето всяка посока с вяра избрана,

отново ражда деня...

Може би слънце наметва деня

и Чудо живота възражда

и само от таз' светлина

започва денят да се ражда!...

И от тука започва денят...

Петя Василева