Успелите споделят

Мария Петрова е адвокат, специалист по медицинско право, основател на LеxMedica – първата в България профилирана кантора по медицинско право. Лектор е по медицинско право на Международния съюз на адвокатите, води обучения, както за адвокати, така и за лекари. Отскоро е преподавател и в университет. Занимава се също с наука и изследвания в сферата на медицинското право. Застава зад казуси, които намира за справедливи. Участва в опитите за изграждане на гражданско общество. Повече за нея ще разберем в следното интервю.

Кое те запали да се занимаваш с право и кога се случи това? Защо точно с медицинско?

По време на следването ми по медицина се занимавах активно със студентски движения и организации. Чрез тях открих, че рано или късно нещата опират до правото и до закона. След като претърпях известно разочарование от българското здравеопазване, реших, че чрез „оздравяване“ на законите в сферата на здравеопазването може да съм полезна на повече хора. Дипломирах се като лекар, завърших и право, и най-естествено беше да ги съчетания. Специализирах, натрупах опит в различни структури и институции, след което реших да поставя основите на първата в България профилирана кантора по медицинско право.

С какво точно се занимава и защо е важно медицинското право?

Медицинското право или още здравното право се занимава с правната регулация на обществените отношения, които се развиват в сферата на здравеопазването. Важно е, защото няма как да се регулира нещо, което не се познава добре. Здравето е висше благо, но неговото запазване зависи много от това как всички процеси са правно регулирани. Медицинското право често се бърка с обществено здраве и здравни политики, макар да е съвсем различно. Имат своите пресечни точки, но не бива да се отъждествяват. Медицинското право изисква еднакво добро познаване на медицината и на правото, което го прави сложно и времеемко. Може би това е една от причините да не е особено развито в България.

Поводът да се срещнем с теб е, че стигна до финала на тазгодишния конгрес на Световната асоциация по медицинско право и впоследствие беше избрана за най-добър млад учен в областта на медицинското право. Как се стигна до тук?

Да, получих високо международно признание – първо място в конкурса за млад учен в областта на медицинското право. Аз съм член на Световната асоциация по медицинско право, която всяка година организира Световен конгрес, в рамките, на който има състезание за млади учени (до 35 години). Реших да участвам за пръв път, направих разработка по реален случай в България. Представих тезата си в абстракт, презентирах на конференцията, след което минах и събеседване с журито. В крайна сметка избраха моята работа и представянето ми като най-добри.

Третото място си поделиха колеги от Украйна и Япония, които участваха с научни постери, второто място остана за колега от Русия. Признавам, че ми се наложи да се преборя с много силна конкуренция, което ме кара да се радвам още повече на успеха. Научното жури, което провежда събеседването с всеки от участниците, ми отдели 40 минути, за да ми задават въпроси, макар обикновено събеседванията да траят около 15-20. Наложи ми се да цитирам съдебни решения и различни практики от доста страни. За щастие имам опит както с Европа, така и с Щатите, и успях да отговоря на високите критерии.

Кои са проблемите със здравните права на децата от смесени и малцинствени общности в България? И как може да се справим с тях?

Проблемите са много. Голяма част от тях се дължат на различната култура и религия, но и на факта, че малцинствата не са добре образовани. Основен проблем е здравната култура. Повишаването ѝ ще улесни процесите по профилактика и превенция на заболяванията. Надявам се в бъдеще да виждаме по-малко малолетни родители, а също и информирана и знаеща общност, както при малцинствата, така и извън тях. Мечта ми е процесът по информирано съгласие да започне да се случва реално, а не формално. Това е системен проблем в България, не е само на малцинствата.

Естествено, всичко е свързано - само след подобряване на образованието и съдебната система можем да очакваме по-добро здравеопазване.

Какъв проблем те доведе до това да основеш първата кантора по медицинско право в България – LexMedica?

Доведе ме желанието да бъда полезна както на лекарите и лечебните заведения, така и на пациентите. Обичам работата си и виждам огромен смисъл в нея. Имам подходящо образование и опит, не ми липсваше и решителност. Вярвам в тясното профилиране, изпитвам силно недоверие в специалистите по всичко. Те са като лекарствата за всичко – „пенкилер“. Не вярвам и в бързите рецепти на успеха. С 3 месеца курс или 6 часа лекции не се става „експерт“.

Основах LexMedica, защото искам да нося отговорност за действията си, но и да вземам самостоятелни решения. Работата за друг рядко ти предлага такава комбинация от свобода и отговорност. Преди да стартирам LexMedica съм работила в престижни кантори, но работата там не ме удовлетворяваше напълно. LexMedica e успешен модел, който не може да бъде копиран успешно без опита зад гърба ми и познанията ми в областта и на медицината, и на правото.

Няма да скрия, че доста колеги адвокати, виждайки развиващата се ниша в медицинското право, решиха да предлагат и такива услуги. За мен правилният път обаче е другаде - за да остане LexMedica вярна на идеята си за развитие на медицинското право, стимулираме млади хора учили медицина, да следват право. Без тази комбинация да говорим за истинско медицинско право е безсмислено.

Какво ни липсва в здравеопазването, за да бъде добре работещо за всички?

Както във всичко – липсва ни гражданска позиция на мнозинството. Липсва ни масовото съзнание, че освен свободи, всеки от нас има и отговорности. Че не сме изключение, защото сме ние и само за този път. С това съзнание идват и обществена отговорност, и стратегията, и планирането. С морала идва и законът.

Какво е общото между медицината и правото?

И двете са сложни науки, древни, признати, необятни! И двете са изкуство, едното на доброто и справедливото, другото на хуманността. И двете следват сходни принципи и изискват любов към хората, призвание и интелект. Смея да твърдя, че ако не се познават и прилагат добре и двете носят висока степен на обществена опасност.

Какво ще кажеш на хората, които тепърва обмислят да се занимават с науки като медицина и/или право?

Много бих се радвала, ако има млади колеги, които искат да се занимават с медицинско право. LеxMedica предоставя възможност за стипендии, ще се радвам, ако има повече такива хора. Медицинското право не може нито без медицина, нито без право. Световните практики го доказват. Ако някой е решил да се отдаде само на правото или само на медицината, съветът ми е да учи, по много и непрекъснато. Както и да уважава себе си, знанията си и колегията. Едва тогава може да изисква уважение и от другите.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.bg. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.