Култура

Младите поетеси на България се увеличиха с още една. Своята дебютна книга издаде преди дни Златина Тодорова. Стихосбирката ѝ се нарича „Аерофобия“ и е чудесен контрапункт на нейния полет към поезията. 

Златина Тодорова е родена в София. Възпитаничка е на столичната Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По образование е филолог, по призвание – думолюбител. 

Търси вдъхновение във всичко, до което се докосва, и се стреми да дава от своето на онова, което се докосва до нея. Казва, че дължи всичко, което е, на писането (и на ченето преди него). На думите. 

Част е, заедно с Николай Генов, Кристина Станкова, Атанаска Илинчева и Атанас Янев, от поетичната общност „Иначе писано“.

Стиховете ѝ са подредени и изпъстрени с нови усещания. Носят и усмивки, и тъга. Разделени условно от думите: „Разминаване“, „Бездумие“ и „Рачешко“, те ще ви очароват и ще ви направят по-човечни. 

Летището е водна чаша буря,

летището е свръхбагаж тъга,

летището ни взема и захвърля

нанякъде, при ново у дома...

Някога някой бе казал, че парашутът не работи, без да е отворен. Същото е и с ума. Същото е и със сърцето. Отворете своя ум и своето сърце и приютете стиховете от „Аерофобия“.

Художник: Евгения Войнова

Оформление: Димитър Войнов

Фотограф: Тихомира Крумова