От сърце

Някой някога ми каза една мъдра мисъл: „Ако любовта не е достатъчна, продължавай да обичаш“. Май не беше наясно, че го обичах за двама. 

"Нищо де" - ще кажете вие - "минават и заминават хората". Те си заминават и се забравят, но навиците остават и те орисат цял живот да обичаш за двама, а теб никой да не обича.

Писна ми от повторения, но... добре, че е тавтологията*, за да си кажем истината.

тавтология*

 (...) когато едно и също нещо, като думи или израз, се повтори два или повече пъти в близост, която може да дразни.

Из „Уикипедия“

Безброй години и малко трябваше да се изнижат като квасена питка, поръсена с мерудия и детски смях в студена януарска нощ. Лица и спомени трябваше да се слеят ведно и да заспят, забравени на прашния рафт, за да се събуди Старата мисъл на нов глас.

И да ми удари мокра, отлежала плесница. 

Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си. 

Тъй рече Библията. И ние, добрите християни, изпълняваме. Раздаваме си ризите "като топъл хляб" на всеки, на когото сме решили да залепим етикет "нуждаещ се", и тръпнем в очакване на море от благодарност и безусловна любов. Един въпрос  обаче не ми дава мира.

Как ще дам мръсна риза на чист човек?  

Или иначе казано - как да раздавам любов на другите, когато не съм събрала достатъчно за себе си? 

Далеч съм от твърдението, че трябва да бъда егоист. Егоизмът е начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси. Не искам в мен да се надига вулканът на себичността и преди да изригне, да оглозга костите на душевността ми. 

Но как ще очаквам човек от плът и кръв да ме гледа с влюбени очи, докато аз самата се обръщам с пренебрежение към огледалото? 

Поради тази причина ще си позволя да приспособя гореспоменатия, леко атрофирал във времето, цитат към наученото до момента:

Ако любовта не е достатъчна, провери дали изворът не е пресъхнал и тогава продължи да обичаш ближния, и да раздаваш ризи.
 

И за да не оставя писанията си с отворен край, ще завърша с малък призив:

Дарете любов и благодарност на себе си. Ако го направите, ще бъдете способни да обичате всички останали, дори тези, които не заслужават или не искат да бъдат обичани. Макар клиширано, изживейте всеки свой момент, сякаш е последен и не спирайте да се стремите да бъдете по-добри, по- човечни. Не забравяйте, че съществува само днешния ден. Всеки следващ е или късмет, или енигма.

Не робувайте на предразсъдъци, бъдете идентични. Отстоявайте позициите си.

И не забравяйте, че не всичко се купува с пари. Изгревът е безплатен и крие в себе си обещание за надежда и красота.