От сърце

Какво ще стане, ако всички магазини по света затворят (включително онлайн) и не можем да купим подаръци? Помисли няколко секунди по този въпрос, представи си го. Аз вече го направих, разбира се, иначе нямаше да седна да пиша този текст. Разбира се, че има няколко възможни сценария, може би милиони. Хаос? Депресия? Пищящи деца по улиците? Или?

Аз съм по или-то.

Не си спомням някога да съм искала скъпи подаръци. Не си спомням най-добре най-скъпите. Подаръците, които са оставили трайна следа у мен, са ценни, но не защото са стрували много пари. Баба ми все ми подарява чорапи и ми казва "ама ти сигурно не обичаш чорапи". А аз ги обожавам! Но така и не успявам да я убедя (затова пък вярва, че обичам воденички, а не е така...). Като бях в гимназията майка ми беше опаковала един подарък в милион кутии, като матрьошка, и досега това е много ярък спомен за мен - накрая се оказаха сребърни бижута, които много харесвах.

Спомням си момента, в който приятелят ми ми подари зайче - Пухчо. Винаги бях искала зайче и беше един от най-милите подаръци. Спомням си като бях малка и нашите ми подариха детска пералня - беше велико! Спомням си как преди няколко години другарят ми по книжка дойде вкъщи и ми каза "Весела Коледа! Трябва ми нож". Подаръкът трябваше да бъде разделен и беше свинска кожа - за някой може да звучи ужасно (извинявам се на вегетарианците и веганите), но за мен беше прекрасно (а хората вече не те канят "на прасе", ама то как се коли прасе онлайн?). Спомням си как получих книга, посветена на мен, написана от много мои близки, които (явно) ме смятат за своя муза и ревах ли, ревах...

Отклоних се, но мисля, че разбра замисъла ми.

Последните години сме свикнали да си разменяме подаръци, които едва ли не казват "Грижа ме е за теб ето толкова лева".

Всяка година през декември репортери обикаляха моловете, питайки пазаруващите колко пари ще похарчат за подаръци, за да може да бъде сравнено с предходна година и (евентуално) да се докаже колко се е вдигнал стандартът ни на живот. Започнахме да се чувстваме длъжни да харчим. Ще празнуваме ли въобще Коледа, ако не похарчим Х сума пари?

Може би ако затворят всички магазини по света, най-после ще сме принудени да си подарим важните неща.

Време, спокойствие, почивка. Споделяне, изслушване, прегръдка. Вяра, надежда, любов. Или мислиш, че никой не ги иска?

Или...

Или ще седнем вкъщи и ще се огледаме добре. Ще извадим всичко от шкафове и гардероби, ще се заровим под леглото, ще слезем дори до мазето или ще се качим до тавана. Ще ОСЪЗНАЕМ, че имаме доста излишни неща, които никога не сме ползвали и с които на драго сърце бихме се разделили.

Децата ни също. Защото консуматорите отглеждат консуматори. Отне ми години да го осъзная. Колкото по-големи възможности имаме, толкова повече купуваме, за да го докажем. Поне до момента, в който не осъзнаем, че много от нещата, които смятаме, че ни трябват, са просто боклук за планетата.

Магазините работят. Локдаунът няма да спре Коледа - може да дишаш спокойно. Никой не може да ни отнеме празниците, не и без ние да го позволим. Защото празниците са в сърцето. Празниците са с близките ни около масата или дори във видео чат, ако е необходимо. Празниците са в домашно приготвената храна и уханието из кухнята.

Празниците са там, където сме ние, а все ги търсим някъде навън, извън нас самите.

Ако можех да подарявам нещо истински ценно, щях да подаря на всички здраве. Защото, докато ние мислим за подаръци, други хора мислят за това дали за тях ще има следваща Коледа. Не всеки е роден с късмет. Животът не става по-справедлив само защото е Коледа. Лошите неща не спират да се случват. Това е извън нашия контрол. Всичко, което ние може да направим, е да изберем как да изживеем времето, което ни става, колкото и да е то. Защото се съмнявам, че един ден, когато животът минава на лента пред очите ни, ще си кажем "добре, че купих онзи кухненски робот за 300 лв на тъщата".

В крайна сметка магазините работят. (Почти) всичко е наред. Не всичко и не за всички, но някои неща са наред. Коледа ще има.

И ако все пак ще купуваш подаръци, попитай хората какво искат. Нека е нещо необходимо. Избери подарък с кауза. Купувай малко, разумно и (с)мисъл. Не залитай по скъпи вещи. Обясни на детето си, че и да не получи заветната кухня СЕГА, все някак ще оцелее.

Бъди човек, преди да си потребител.

P.S. И ако се чудиш аз какво ще подарявам тази година, все пак е редно да ти кажа: чорапи с кауза, вино от родна изба, книги на български издателства, ръчно изплетена (от творец, не от мен) играчка, образователна игра на български производител - неща (да, все пак са неща), които намирам за хубави и нужни. Неща, които знам, че хората искат, а не съм си изсмукала от пръстите си. Питай. Далеч ще стигнеш. До Цариград или до една уютна Коледа с любимите хора.