Успелите споделят

Преди да се запознаеш с Албена Стоянова, аз ще те запозная с нея, като ти разкажа как двете (трите, заедно с Пролет) се запознахме. Така веднага ще придобиеш представа за нея и за това колко разкошен човек е. Когато не съм главен редактор на Успелите (или по-скоро, когато съм И още нещо), съм книжна сладкарка в Trouble Bakers заедно с Пролет Трифонова. Един ден, преди може би малко повече от две години, получихме странно съобщение на страницата. Истинска! сладкарка беше чувала за нас, следеше ни и ни харесваше. Толкова ни харесваше, че искаше да ни подари сладкарски принадлежности, ей така, защото има повече и подкрепя каузата ни - стимулиране на четенето чрез храната в художествената литература.

И двете с Пролет бяхме леко слисани, но отидохме в Wrong bar, където имаше коледен базар, и се запознахме с Албена. Веднага се влюбихме в червената ѝ коса, татуировките и начина, по който едновременно изглежда много мила и супер badass. Малко по-късно посетихме и Работилничка за сладки моменти - нейното уютно мъничко сладкарско ателие, което работи все едно е голямо поне 200 квадрата и в него сладкарстват минимум 5 души. Такова усещане създава Албена, но с изключение на някои периодични помощници, ТЯ Е Работилничката - създател, сладкар, Алиса по душа, факир на коктейлите, ценител на малиновото вино и колекционер на шоколади от цял свят - стената с тях определено прави впечатление.

За тези две години сме направили няколко събития заедно, изяли сме много сладкиши, поръчвали сме торти от нея за всеки наш празник (и за няколко делника). Защо? Защото Албена е онзи малък бизнес, който искаме да пребъде. Албена е неуморна, прекрасна, непримирима жена, която може всичко. И ако имаш повод - поръчай нещо от нея. Ако нямаш повод, пак го направи - гарантирам, че всеки неин сладкиш, всяко парче торта, отива право в сърцето. Животът ти става по-сладък, а едновременно с това помагаш на някого, който се бори с всички сили, плува срещу течението. Тези бизнеси заслужават нашата подкрепа. Повече за сладката страна на живота, която понякога все пак леко нагарча - от самата Албена.

Представи се накратко.

Аз съм Албена, на 30 смели и безразсъдни години. Сладкар по професия, културолог по образование и мечтател по душа.

Винаги ли си искала да станеш сладкарка, как го реши? Завършила си съвсем различна специалност в университета.

Не, всъщност, както повечето деца, съм минала през хиляди мечти за времето, "когато порасна голяма" - най-много исках да стана певица, ама никакъв шанс (смее се).

Дори и след абитуриентския си бал, пак не знаех какво да правя със себе си, но пък животът си знаеше работата и сам ме насочи по пътя ми. Първа кухня, втора кухня и така нататък. Стотици хиляди измити марули и обелени краставици по-късно вече исках да създавам нещо повече с ръцете си, освен салати и предястия.

Как се роди идеята за Работилничката?

Спонтанно, като всички хубави неща в живота ми. Докато пекох първите си меденки, идеята профуча през главата ми. Спомням си как тогава казах на една колежка "Някой ден ще имам мое местенце и ще се казва Работилничка за сладки моменти", а после продължих още доста години да мия домати. Но в един тежък момент  взех кардиналното решение и се метнах с главата надолу.

Защо реши да работиш за себе си?

Най-вече заради свободата. Ставам днес и си казвам - защо да не забъркам едно брауни с онея хубави ягоди, които видях на пазара, и бам - действам!

Да можеш да експериментираш постоянно, всеки ден да е различен, да сбъдваш всички свои идеи или да се сгромолясваш, без някой да ти определя менюто на деня. Това е движещата сила.

Каква е най-голямата разлика между живота ти на сладкар, преди да имаш свое място, и сега?

Когато си сам за себе си, ставаш много по-отговорен.

Всичко е на твоите плещи, стягаш се, защото само от теб зависи дали ще се оправиш. Това е основната разлика. Също и че станах по-смела - вече не ме е страх да нося 3-етажна сватбена торта. По-щастлива съм, защото знам какво постигнах и как.

И най-важното - свикваш с несигурността и тя вече не те плаши. В предния ми живот знаех, че на 5-то число всеки месец имам преведена заплата по сметката, сега никога не знам какво ще се случи и как ще се оправя, но не ме е страх (поне не твърде често).

За много бизнеси, особено малки и средни, е трудно в момента. Ти как се адаптираш към настоящата ситуация?

Да сбъдваш мечтите си и да не се отказваш, е страхотно, но уви, в тази ситуация звучи по-скоро клиширано, отколкото полезно. Трудно е за всички и няма да отрека, че за нас също, но в момента следвам тактиката "само работа, много работа и никакви спирачки".

Следя редовните си клиенти, слушам ги и се водя от тях.

Сега не се правят детски партита - не се поръчват торти, но пък хората имат нужда от други малки подслаждащи неща и за това пускам сладолед. Общо взето стискаме зъби и се носим по течението.

Животът сладък ли е, или солен напоследък? И как самата ти чисто човешки се справяш с положението?

Любимите ми комбинации са сладко и солено. И животът ми е такъв - не само сега, а винаги. В тази ситуация ми помага работата, тя ангажира съзнанието ми на 90% и почти нямам време да мисля за друго освен за това как да я продължа.

През останалото време си имам доста неща, които да правя и мисля, за да се чувствам положително (е, понякога и ревливо). Оставям към момента паниката и яростта си към ситуацията на заден план и не изпадам в крайности.

Как виждаш бъдещето на Работилничката след извънредното положение?

Няма да лъжа, че в началото се бях доста ошашкала. В главата си вече виждах всякакви кошмарни сценарии - поръчките бяха отменени, вратата заключена, телефонът не звънеше. Седнах си вкъщи за 18 дни, премислих всичко и се върнах още по-нахъсана, защото вярвам, че прекалено много хора обичат Работилничката и това е предпоставка тя да продължи да съществува и след извънредното положение. С още повече идеи. Глупаво звучи, но точно трудностите ми помогнаха да я създам, така че разчитам, че точно те няма да я погубят.

Не звучи никак глупаво според мен. Завърши със сладко (оптимистично) послание към нашите читатели.

Ние в Работилничката често повтаряме репликата "Няма нищо непоправимо". Почти се е превърнало в мантра, защото все нещо се обърква или някоя ел. инсталация гори (смее се). Но искрено вярваме, че сладкото прави хората по-добри и помага в критични ситуации. И винаги пожелаваме на хората повечко слънце в душите, повечко пълни чаши и повечко вяра, че всичко ще се подреди рано или късно.