Успелите споделят

Алек Алексиев ни помоли да не се представя той самият, а да го направим с наши думи така, както го виждаме ние самите. Ето и нашето впечатление: Той е един от най-известните, талантливи и преуспяващи млади актьори на България. Надали има някой, който да не го познава, да не е следил всяка вечер ролята му в "Откраднат живот" или пък да не си е закупил билет за филма "Възвишение" по романа на Милен Русков, където Алек играе главната роля на бачо Гичо. Има и роли в театъра, но за момента се е фокусирал върху света на киното и телевизията. Завършил е актьорско майсторство в САЩ, живее със съпругата си Яна Титова и малката им дъщеричка Ая в Лондон, но често си пътува обратно и за България.

На 9 септември, заедно със свои колеги ще участва в благотворителен мач срещу футболния клуб на "Берое'' в подкрепа на Международния студентски театрален фестивал, посветен на Данаил Чирпански, вдъхновяващ човек и студент в НАТФИЗ, който загуби живота си след автомобилна катастрофа през април 2016 г.

Как избра пътя на актьорското майсторство?

Винаги съм знаел, че ще стана актьор, не е било въпрос на избор. Не съм се двоумил, не съм имал резервни варианти. Дълго време лъгах родителите ми, че ще се занимавам с продуцентство или нещо по-прагматично, но вътрешно знаех накъде вървя и какво искам да постигна, без да имам болна амбиция.

Ти си един от най-известните актьори в България. Промени ли се животът ти, след като стана разпознаваемо лице?

Известността в България е нещо временно и преходно. Не намирам промени в живота си, които да са провокирани от това, че хората ме разпознават от сериал или филм. Отговорността към професията и обществото е същата като преди.

Имаш доста успешни проекти - сериала "Откраднат живот" и филма "Възвишение". Какво извлече като опит от всеки един от тях?

Всеки нов проект, който ме предизвиква и провокира, е моето ново училище. Вярвам, че цял живот ще бъда ученик, който търси и иска да се развива или се надявам. В "Откраднат Живот", ритъмът на работата беше изключително динамичен, ритъм, в който трябваше да се науча на гъвкавост във всяко едно отношение. Имах удоволствието да работя с едни от най-добрите актьори в България, в проект, в който Евтим Милошев ми се довери безрезервно и ми даде възможност да изграждам образа във времето заедно с режисьорите и сценаристите.

"Възвишение" е филмът, в който успях да заживея, успях да се свържа с героя си и да вярвам във всяка една негова дума. Виктор Божинов ни провокираше и ни даваше сили да се возвисяваме с всеки следващ ден. Интересното е, че и сериалът, и филмът ги заснех в рамките на една година, в която сменях терените от болницата към чукарите, изживяване и опит, който все още разкривам и живее в мен.

Участваш и в постановки в театъра. Къде е по-трудно да играеш - в киното или на сцена?

В момента съм фокусиран върху киното и телевизията и не участвам в театрални постановки. Няма лесно...

Последният ти филм "Радиограмофон" излезе скоро. Разкажи ни повече за него.

Филм, който, за жалост, не стигна до много хора. Филм за рок енд рола и за свободата. Личната история на режисьорката Рузе Хасанова, която ме събра с Александър Хаджиангелов и Яна Титова, партньори, които живееха в героите си и бяха толкова истински, че беше чак плашещо.

Как виждаш състоянието на киното у нас и на театрите?

Ако говорим за финансовото - драматично, с елементи на хорър. Креативно, се вижда, че има невероятни артисти и технически екипи, но когато има паплач по горните нива на структурата, когато има хора, които саботират и вкарват в храмовете чалгата, когато има хора, които разрушават, тогава е много трудно да има положително развитие.

Ще участваш в благотворителен мач заедно с твои колеги срещу футболния отбор на "Берое". Разкажи ни за тази инициатива и нейната цел.

Целта е през 2019 да има международен студентски театрален фестивал в Стара Загора. Фестивал, който успява да покани участници от едни от най-емблематичните и качествени театрални университети в Европа. Това е изключително богатство за развитието на културата в България. И не говоря само за студентите. Генерално - чрез фестивала, Данаил Чирпански, който не е сред нас, продължава да живее и да бъде част от обогатяването ни! Изключително се вълнувам, че съм част от толкова смислена кауза, която наистина може да допринесе за возвисяването ни!

Събитието е в подкрепа на фестивала "Данаил Чирпански". Трябва ли да има повече такива инициативи в помощ на развитието на младежките успехи?

Всеки ден и навсякъде!