Приключения

Животът в София буди различни (и често противоположни) чувства, но една от безспорните привилегии на столицата е Витоша. С многобройните си маршрути, чист въздух, лесен достъп и десетки интересни места, които да посетим, планината е идеалното място за приключение през уикенда (а защо не и през седмицата, стига времето да ни позволява).

Една от тези приятни разходки е до Алековите водопади (Горните). Маршрутът е лесен - препоръчва се дори за малки деца, няма големи изкачания и гарантира спиращи дъха природни картини. Началната точка, от която ние тръгнахме, беше Драгалевски манастир и по-точно паркингът над него. През цялото време следвахме синята маркировка (дори измислихме игра с нея, за да не му доскучае на Игинатора) и табелите към Симеоновски езера. И макар че пътеката е лесна, определено не е скучна, тъй като на места, където се пресича с реката, има повече кал и камъни, които трябва да се минават внимателно. По пътя има мостчета, чешма с пейка до нея и скала, от която се разкрива страхотна гледка към града.

Ние вървяхме по около час и 15 минути в посока, като се има предвид, че спирахме за снимки и почивки и бяхме с Иги. Той вече е на 4 години и се справя доста добре в планината, но лесно се разсейва, защото иска да събира камъчета, да си избира пръчки, да ми подарява цветя и да разпитва за животните, които живеят в гората (особено мечки и вълци). Спряхме и за да научим повече за мъртвата дървесина от табелките с QR код, които са сложили WWF по маршрута. През цялото време се крачи през букова гора, което прави пътеката подходяща и за горещите летни месеци, тъй като от всяко дърво лъха прохлада и свежест.

Водопадите са най-пълноводни през пролетта затова ние се спряхме на майска разходка. Не бяха много хората, които се бяха насочили натам (все пак не искаш в планината да се чувстваш като на мол), а и времето още не беше твърде топло. След като стигнахме до водопадите и се насладихме на пръските от тях, се върнахме на скалата за заслужен обяд. Аз никога не ходя в планината без храна и вода (особено с дете), а и на чист въздух всичко е по-вкусно. След като се подкрепихме, започнахме пътя наобратно, който беше дори по-кратък. Поздравихме всички хора и кучета по пътя, чак до манастира. 

И ако някой може да иде на планина и да се прибере с книга, то това опеделено съм аз, тъй като до стените на манастира се продават стари книги (които общо взето са на цените на нови, но за мен това, че са използвани, ги прави по-ценни). Избрах си едно страхотно издание на "Приказки на Шехерезада" и се прибрах щастлива.

По-подредено и подробно упътване към Алекови водопади може да намериш на сайта на Планинка.