Успелите споделят

Александър Ангелов е съучредител и управител на единствения по рода си Център за творческо обучение, използващ облачни технологии. Описва себе си като сравнително висок и сравнително усмихнат, зодия телец. Женен, с едно дете. Споделя, че е пътувал доста и то все по работа. През 2010 е имал над 200 дни в командировка. Посетил е 30 държави и в няколкостотин училища по света. Инженер с публикувани разкази (и двете по случайност). Харесва повече новата музика и старите коли. Роден е и израснал в София но не се приема за столичанин.

Смятам, че хората определят какво ще бъде мястото, в което живеят и работят. Също така че напредък се случва само с мислене и много работа. И хора. Искам нещата да се правят както трябва, а не както пише (че трябва). Страх ме е от рутината. Все още не съм се научил да се наслаждавам на успехите си.

Как се появи идеята ви за Център за творческо обучение?

Аз (и в последствие екипът ми) я реализираме, но оригинално идеята не е моя. През 2007 имаше група хора успешни в различни сфери, вкл. образозвание, които определиха област, в която няма играчи - а именно: организация, която разработва и задържа ноухау, приложимо в сферата на образованието. Оттам и девизът на Център за творческо обучение: подкрепяме качетсвената промяна на обраозванието.

Много беше важно да разберем в един момент, че ние не правим промяната, но я предизвикваме и подкрепяме.

С какви методи си служите и по какви програми работите?

В момента внедряваме облачни платформи в училища, университети и детски градини. И сме единствен партньор на Google за образованието в България. Там програмите са авторски - наричат се училище в облака и смеем да кажем, че никой друг в България няма такава програма и опит, с който да я реализира. Отнеха ни 3 години, но сега сме уверени, че работят, именно и заради методите в тях: обучаемите (преподаватели, директори и технически лица) са в центъра на процеса. Ние сме там, за да решим техните предизвикателства. Не изнасяме лекции.

Имаме и друг метод: Practice what you preach! (Практикувай, каквото проповядваш!). Образованието понякога крещи едно, а прави друго. При нас обаче възгледите и поведението ни са в синхрон. Това дава увереност и на партньорите ни, че нещата могат да се случат. Та нашия екип е изцяло в облака.

Относно някои организационни похвати - повечето ни колеги са били в Space Camp, където подкрепяме и около 100 младежи да отидат всяка година.

Решенията при нас се взимат от човека, който знае най-много по въпроса, а не от най-висшестоящия.

Как успявате да помагате на държавното училище и отворено ли е то за съвместна работа?

Става все по отворено. Училищата в България трябва повече да си дават сметка, че няма как да знаят всичко, и по-добре.

Някои проекти могат да бъдат реализирани само в партньорство и не е задължително в училището да се поддържа експертиза във всички направления - от парния котел до подготовката за външно оценяване, видеонаблюдение и електронни системи. От друга страна - наблюденията ми са, че училищата (пък и публичният сектор) няма много надеждни партньори и подизпълнители. Май им е омръзнало да ги “прецакват”.

От десет години българските училища са на т.нар. делегирани бюджети - т.е. сами управляват средствата си и дефакто са самостоятелни във финансовите си решения. Това много ги отвори (в най-широк смисъл).

Подпомагаме училищата, като им предоставяме експертни съвети в проблемни области. Не си измисляме проблеми, не сваляме звезди.

Проблемите ги има, познаваме системата и начинът ѝ на функциониране и от там бързо печелим доверие. Някои от услугите, които предоставяме са: консултиране, изграждане на план за внедряване на технологии, създаване на технологична образователна среда, внедряване на облачни платформи, извънкласни дейности и програми в партньорство със Космическия център в Измир.

Влизате ли и в детските градини и как успявате да насърчите учителите и децата?

Започнахме да влизаме. Детските градини в България вършат много работа, понякога и страхотна работа. Сега имаме няколко проекта с община Пловдив, Варна, Столична община и надяваме се община Бургас, в които внедряване облачна платформа за сигурна комуникация и достъп до файлове. Детските градини са изправени пред много предизвикателства, за които нямат и не би трябвало да имат капацитет.

Трябва да правят обществени поръчки, да отговарят на GDPR, да имат сайтове, електронни подписи и т.н. Понякога когато една администрация не може да се справи с нещо “пропуска” проблема надолу по системата. Така от държавата отива в общината, а от там в детската градина. Ние ги подпомагаме, защото ни пука. Още повече родителите на двама наши колеги са директори на детски градини и много уважаваме работата им. И моята майка е учител.

Занятията в детската градина са по-свободни от тези в училище. Това дава възможност да се тестват съвсем нови похвати и ресурси в учебния процес. Например видеосъдържание, виртуална реалност, добавена реалност и други. Доста яко се рисува с помощта на изкуствен интелект (quickdraw и autodraw на Google).

Технологичната грамотност може да се развива още от детската градина. Синът ми е на 4 години и половина зная, че може.

Разкажете ни за момичето от Факултета, което стигна до обучение в космически лагер.

Заслугата е на координаторът ни на Space Camp - д-р Гергана Райжекова и Виктор Кирков от Спорт мениджмънт България. Гергана разбра, че Виктор има автентична кауза да подкрепя непривилегировани деца и да ги развива до немислими за тях постижения в спорта. От спорт лесно стигнахме до Космос. Създадохме стипендия, а Симона от “Факултета” я спечели. Тази Симона трябва да е много специална, след като благодарение на нейното участие (а предстои да участва в Space Camp през лятото на 2018) се учреди ежегодна стипендия за деца в подобен статут.

Всички деца трябва да бъдат подкрепяни и обичани. Те са цялата надежда и цялото бъдеще. Търсим и спомоществователи за да се развие този проект и повече деца да стигат до “Космоса”.

Трудна задача ли е да помагаш за подобряването на българското образование?

Трудна. Защото се работи с опитни хора с висок образователен ценз (от учителя до министъра), които се намират в предизвикателна ситуация. Някои от решенията, които ние подаваме изглеждат радикални и това прави нещата трудни. Или ние трбява да преработим решението, или партньорите ни трябва да излязат (далеч) извън зоната си на комфорт.

Какво бихте написали за децата на бялата училищна дъска в три думи?

Не правете предположения!