Успелите споделят

Срещаме се с Александър Дрангажов. Причината е дейността, с която попадна в класацията "40 до 40" на Дарик радио. Той е изпълнителен директор на Questers, а компанията от години подкрепя каузи, свързани с образованието и развитието на децата у нас. Живее в София със семейството си и основно се занимава с управлението на група технологични компании в Англия и Източна Европа.

Поводът да се срещнем е класацията "40 до 40" вдъхновяващи българи, в която попадна —  какво чувство породи това у теб?

Благодарен съм и мотивиран, защото след една такава заявка трябва заедно с всички колеги да продължим по-активно да помагаме на различни инициативи — нещо, което правим от години. Също така се чувствам и смирен заради темата, с която ме свързаха. Познавам много хора, посветили изцяло себе си в ежедневната борба за по-добро образование в България. Според мен заслужават много повече подобни отличия.

В какво се състои това, което правите за образованието у нас?

Дано не те разочаровам, но не е някаква формула или алгоритъм, с който сме решили въпроса със събиране на средства или осъществяването на проекти. По-скоро систематични усилия, сътрудничество с колеги, компании, организации, българи по света, посолства и помощ с каквото можем. Предимно инициираме програми за набиране на средства, организираме събития и кампании. Предполагам е успешно, че подхождаме по-широко, а не се концентрираме само в обучения по програмиране или математика, които често са сред любимите предмети на ИТ фирмите.

Част от екипа на Questers в посолството ни в Лондон - организирaт събитие за популяризиране на образователни инициативи в България заедно с Teach First UK.

Разкажи ни за причината да инвестирате в това.

Имаше постепенно определяне на посоката. Подтикна ме лична история. Преди няколко години реших да задвижим няколко инициативи, свързани с педиатрията в София и с детското здравеопазване. Направихме няколко неща, но беше кампанийно и на парче.

Все пак фокусът към децата остана, но се измести изцяло към образованието, тъй като там можем да сме по-ефективни, полезни и постигаме повече резултати.

Въпросът за самото инвестиране предполага по-скоро очакване за някаква пряка възвръщаемост, което в случая не е така, защото усилията ни са съсредоточени към по-малките.

Организираме и много отворени семинари, курсове и всякакви други интересни събития за специалисти в ИТ сферата. Повече за събитията, на които всеки е добре дошъл, може да се види във Фейсбук.

Все повече компании включват в политиката си доброволчество и различни инициативи —  какво е да си част от бизнес с кауза?

Така е и смея да кажа, че за тези 10 години освен това, което сме направили, успяхме  да доведем и десетки организации и компании, създадохме от нулата няколко големи софтуерни центъра. Те работят самостоятелно, каквато беше целта, и за щастие, съхраниха отношението към образованието и продължиха наши програми за дарения и инициативи.

Надявам се, че технологичната индустрия осъзна нуждата от цялостен подход и полага все повече усилия да се интегрира в образователната система. Там е ресурсът, който може да образова всички деца, а не само тези, които са насочени към точните науки или математиката. Най-големите инициативи се оформиха като самостоятелни и много успешни образователни проекти. Винаги съм вярвал, че това е начинът да се развият, а не като част от търговска компания.

Заедно с Евгения Пеева от "Заедно в час" - правят състезание с въпроси за ИТ компании и професионалисти.

Успяваш ли да видиш плода от труда си?

Да! Вярвам, че всяко усилие трябва да създава някаква ползва и стойност за компанията, клиентите или за цялата система. Най-добре е да бъде за всички, което е напълно възможно и има много примери за такова споделяне.

Например в Questers работим със страхотни софтуерни инженери. От началото до днес сме привлекли около хиляда, на които помагаме да открият още повече възможности и да се развиват. Съответно, на компаниите, с които работим, помагаме да постигнат повече, като използват потенциала и таланта в глобален контекст. Променяме самата концепция за думата „работа", която все повече се превръща в „сътрудничество" и общ интерес. А всичко това е добре и за средата, и за държавата ни, разбира се.

Какъв беше пътят, който измина до позицията на изпълнителен директор на Questers?

Questers направихме през 2007 г., първоначално като клон на една английска група, а от 2012 поех управлението на цялата структура, включително и в UK. Преди това, откакто бях на 18, даже по-рано, съм в тази сфера и бях ангажиран с много проекти. Първата ни фирма за уеб решения и хостинг основахме с един приятел около 2000 г.

Ти си възпитаник на Harvard Business School — кое те върна в родината?

Харвард е уникално място — алумни мрежата, приятели от целия свят, въобще различният поглед и мащаб. В моя случай това беше паралелно с работата и просто поредна стъпка в контекста на нещата, които така или иначе вече движех тук и в Лондон. Прекарвал съм дълги периоди навън —  сам и със семейството си, сега също пътувам много. Имам възможности да не си купя билет за връщане. Винаги е било чудене — тук или там. Без въобще да се пиша „родолюбец", факт е, че двете ми деца започнаха училище в София, а това си е ангажимент. Засега съм тук, но не на всяка цена.

Какво е да си успешен у нас?

Не знам, но не мисля, че има разлика — у нас или другаде. Всеки си има своя идея за успех —  не е нещо постоянно, доста е субективно. Не мисля, че може да си поставиш цел да си или да се определиш като „успешен". По-скоро да си удовлетворен и може би оценен. Да уцелиш пресечната точка между това, с което наистина искаш да се занимаваш и това, в което си добър и другите ценят. Без претенция, че това е някаква рецепта —  просто гледам да се занимавам и с неща, в които виждам някакъв смисъл.

Къде „кликваш", за да се насладиш на почивката си?

Почти винаги с децата и с приятели. Сам съм само когато е занимание, свързано с бягане и дълги разстояния, маратони —  едно от нещата, на които отделям време в последните години.

Също така обичам виното, храната и готвенето, морето, пътуванията до всякакви яки места по света и у нас. Постоянно търся качествени преживявания и нови неща. Планирам времето си по такъв начин, че да го използвам максимално. Не чакам нещата да станат сами. Събития, вечери, гости, партита, пътувания, хобита —  ако не се организира, просто няма да стане. Дори според жена ми често прекалявам с програмата, но не мога да си седя и нищо да не правя. Може би трябва да отделям някакво време на спокойствие, за съзерцания един вид, но засега не става, което вероятно е минус.

От състезание на TechRUN.bg — шампионат по бягане, който СК „Бегач" организира заедно с Александър и подкрепен от Questers —  отново с цел подпомагане на образователни каузи

Сподели посланието, което искаш да оставиш чрез нещата, с които се занимаваш.

Това е сложно. Всеки си има свой път и е в различен период. Не се чувствам комфортно да давам акъли. А и гледам да не се взимам толкова на сериозно. Това доста улеснява всичко, когато успявам да игнорирам егото и нещата, които всъщност нямат значение.

Аз лично се старая да започвам и отделям време само на нещата, в които виждам смисъл и добавена стойност. Не се оставям по течението — само умрелите риби плуват по течението.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.