Успелите споделят

Александър Кръстев е създател на "Аз чета", най-големият сайт за книги и четене в България. Част е от екипа на агенция PRoPR. Освен от книги и комуникация, се интересува и от предприемачество и социална активност.

Как се зароди идеята за проекта "Аз чета" и въобще как започна всичко?

Когато в началото на 2006 г. започнах личния си блог, блоговете все още не бяха явен тренд, по-скоро се списваха от ентусиасти. Facebook още не беше навлязъл толкова силно в живота ни, а единствената популярна социална медия тогава беше MySpace. Постепенно се оказа, че пиша повече за книги, отколкото за каквото и да било друго, затова реших да отделя ревютата в отделен блог. Трябваше да е нещо просто, аз чета, като повод за гордост. Случи се на 7 юли 2006 г., три месеца по-късно екипът се състоеше от четирима души, а сега, 10 години по-късно, от близо 30, които пишат с различна активност.

Кое предпочиташ като четящ човек - хартиените книги или електронните?

Чета почти единствено в електронен формат. Четецът ми е много по-удобен за носене, за отбелязване на важните пасажи, а и вечер подсветката е наистина добър приятел, когато половинката ти иска да спи. Нямам фетиш към хартията - за мен хубавата книга е хубава книга, независимо от формата.
Силно се възхищавам обаче на хора с големи библиотеки и винаги на гости прекарвам доста солидно време в началото пред рафтовете - така опознаваш човека много по-добре. Трудно ще ми се получи да имам толкова голяма библиотека явно, намирам го за много сериозен недостатък на четенето в електронен формат.

Коя е любимата ти книга и защо?

Много, много труден въпрос, защото реално чета предимно нехудожествени книги и там понякога е трудно да запомниш кой съвет от коя книга си възприел. Смятам обаче, че най-много за развитието ми са допринесли "Морската звезда и паякът" на Ори Брейфман и Род Бекстром и "Креативният гений" на Питър Фиск, в чието издаване у нас имах честта да имам сериозен пръст - след тях наистина промених много от начините си на действие, и се надявам да е дало достатъчно добри резултати. На първо място смятам книгите за най-добрият възможен източник да трупаш опит - няма нужда да правиш грешките, които вече някой е направил и е решил да сподели с теб, за да можеш да продължиш напред. Оттам е и любовта ми към биографиите и бизнес литературата. Обръщам много внимание и на научните книги, свързани с креативното мислене, функционирането на мозъка и, никак не на последно място, борбата с псевдонауката и всякакъв тип заблуди, които задържат човешкото развитие някъде в Средновековието.

Какво ти носи любовта към книгите? 

Колкото и странно да звучи, тя ми е донесла предимно страхотни приятели. Вече 10 години разбиваме клишето, че хората не четат, и го правим с други прекрасни четящи приятели. Обожавам да се запознавам с интересни нови хора и мисля, че това е един от основните ми мотиватори да продължавам да развивам "Аз чета".
Всеки един от новите ни проекти е свързан с привличането на нови читатели към книгите, с предаването на тази любов. Така подбираме и инициативите, които да подкрепим - трябва да разпространяват тази любов. Защото това означава повече мислещи хора, от каквито страната ни определено има нужда в този момент.

На кой литературен герой би се оприличил и защо? 

О, би ми се искало да мога да правя нещата с лекотата на "Железния човек", Тони Старк (комиксите са също вид литература, нека не забравяме), да кажем - бързо взимане на решения, комбинативност, голямо его... Макар че някъде дълбоко си мечтая да съм досаден умник като Шерлок - да наблюдавам внимателно до най-малкия детайл, да се радвам на желязна логика и все пак да съм достатъчно загадъчен, включително за самия себе си.

Напоследък ставаме свидетели на тенденцията да се появяват все повече млади български автори. Като човек, запознат с бранша, какво би препоръчал на младежите, на които тепърва им предстои да се захванат с този занаят? 

Съвет номер 1 към всеки, посегнал към листа хартия, винаги е "чети повече", чувал съм го и от най-известните писатели, с които съм се срещал. Другото важно нещо е да не се увличат по бързата слава - социалните мрежи са доста измамен канал от гледна точка на популярността и ако една лична Facebook страница с 10 хиляди последователи има потенциала да продаде приличен тираж на fast-food стихосбирка, потенциалът от самозабравяне, идващ с това, е доста сериозна цена. Накрая: избягвайте да се самопубликувате - ако издателите смятат, че написаното не е достатъчно добро, за да застанат зад него, просто работете върху това и опитайте пак малко по-късно (о, и не забравяйте да вземете всеки възможен безплатен съвет от същите тези издатели).

Довърши изречението: Нека, четем повече, защото... 

...само така ще променим себе си към по-добро, а с това и цялото общество.

Снимки: Личен архив
 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.