Интервюта

С риск да се намръщи, четейки това, за Александър Куманов е редно да се каже, че е един от доайените на младежкото овластяване в България. През последното десетилетие той е посял ентусиазъм и стремеж към включване, израстване и младежки активизъм у хиляди млади българи чрез дейността си във форум "КЛЮЧ" и фондация 42, През последните години Сашо, както го наричат приятелите, адаптира работата си към вълнуващи съвременни формати като Канал 4, за който вече ти разказахме, и КЛЮЧ Unplugged, част от проект "Каузи с глас и лице", реализиран от Фондация "Дарик" в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg. Основната цел на проекта е да се запознае обществеността с хората, които работят в граждански организации, да разбере какво стои зад усилията им, каква е мотивацията им и какви са успехите им.

Кога и как започна да се занимаваш с граждански организации? Коя бе първата от тях?

Форум "КЛЮЧ" е единствената гражданска организация, в която имам сериозна роля. От 2011 година се занимавам с това, ала предисторията е малко по-различна. Осем години работих в програма “Младеж” към Министерство на младежта и спорта и там по редица начини подпомагахме развитието на младежкия граждански сектор, което само по себе си даваше някакъв резултат - можех да видя как хората се развиват и правят неща.

Впоследствие се прехвърлих в програма “Конкурентноспособност” на ЕС, структурните фондове, но там някак ми се губеше смисълът, колкото и странно да звучи. Хората си представят, че програма, която инвестира в икономиката, дава много повече добавена стойност, отколкото програми, инвестиращи в някакви умения. За мен обаче реалният резултат, който виждах в програма "Конкурентноспособност", беше една фактура и две машини. Моето разбиране за нещата беше малко по-различно. Друго беше да видиш човек, който е направил нещо със себе си и ако довчера не е имал мнение, днес не го е страх да го заявява. Затова около 2010-2011 година започнахме форум "КЛЮЧ" и оттам тръгна всичко.

Кой е първият човек, който ти подейства вдъхновяващо като ролеви модел за подобен тип начинание?

Не мога да кажа, че ми е ролеви модел, но един от първите хора, които ми оказаха най-голямо влияние, е един човек от Горна Оряховица. Казва се Симеон Христов и беше в местното читалище, където организираше младежи. Колкото и странно да звучи, всички напоследък се шегуват с народните танци, театралните постановки и така нататък, но реално още от 2002 година, когато започвах работа в този сектор, се появи един човек, на чието лице беше изписано, че иска да върши хубави неща. Това ми показа, че  има хора, на които не им трябва да си купят бентли, за да са велики и щастливи на село и т.н. По-скоро искат да работят с младежи, които наистина да постигат някакъв резултат. Това откровено ми подейства. С тях все още си имам някаква приказка - все още работят в Горна Оряховица.

Имаше период, в който срещайки се с младежи от Търново и Горна Оряховица, се оказа, че горнооряховчани са много по-уверени в себе си и в това, което могат, знаят и развиват. Имаше младежки парламент на местно ниво, който комуникираше с местната власт и изискваше някакви неща, докато в Търново такова нещо нямаше. Хората си мислят обратното, защото Търново е областен център, някак си по-значим град, а се оказва, че хора, които наистина работят с други хора, дават много повече резултат, отколкото само средата, която предполагаме, че съществува в големите градове.

Нямам някакви други ролеви модели. Аз по-скоро се закачих за емоцията на този човек, защото погледа, който той имаше, търся и до днес. Затова правим и изданията на КЛЮЧ Unplugged, защото искам хората да виждат тази емоция, да виждат смисъл да работят това нещо.

Кое от вече реализираните радио предавания или епизоди с Пролет Велкова и Дарик Радио е оставило най-траен отпечатък у теб? С кой участник?

От тези, които аз съм водил, не мога да отлича, защото с всеки един от гостите сме имали много сериозна предварителна комуникация и съм бил твърдо убеден, че те са правилните хора за това нещо. Всяко от дванадесетте излъчвания и събития е оставило нещо у мен. Като започнем от Веселина Кавръкова от WWF с невероятния ѝ капацитет и отдадеността към онова, което прави, та се стигне до последното ни излъчване с Виктория Димитрова от „Майки за донорството“, в което имаше и сълзи, и усмивки. Това са хора, които наистина горят в работата си, така че не мога да отлича някой конкретен.

Колкото до радиопредаванията, в голяма част от тях нашият екип си посочва хората, които да участват. Това все пак са 85 радиопредавания и мога да кажа, че имаше едно специално за аварийно-спасителния отряд в Пловдив. Беше много интересно.

В последно време си много ангажиран в създаването на различни подкаст формати. Каква е най-голямата им добавена стойност според теб?

Според мен хората търсят информативно-говоримо съдържание. Ако подкастите са някакъв по-съвременен вариант на радиото отпреди, когато просто си пускаш нещо и то ти казва, информира те, забавлява те... За съжаление през последните петнадесетина години повечето радиа доста потънаха в това отношение и се превърнаха в джубокс. Пускаш си нещо в колата и то ти дрънка музика. Това в известна степен възпита аудиторията да не иска да слуша мнения и разсъждения на други хора, но някак махалото се връща и започваме да искаме някой да ни каже нещо, което да ни насочи, да ни замисли, да ни информира – всеки според потребностите си. Затова ще има все по-широка аудитория, която ще приема много от нещата по този начин и подкастите ще се развият.

Защо го правя с другите проекти, които развиваме? Аудиторията винаги е важна, но конкретно в този проект с младежите ми е много по-важно те да придобият смелостта да мислят и да изказват мнение. Не е задължително епизодът да е най-слушаемият, нито пък най-професионално записаният или най-продаваемият епизод на някоя много „търговска“ тема или каквoто и да е друго. По-важно ми е тези, които създават епизода, да седнат, да помислят и да решат как точно искат да променят средата чрез това, което искат да кажат, защото днес мислят и говорят, а утре може и да действат.

Каква за теб е най-ценната промяна, която конкретно младите хора създават или донасят в съвременното общество?

Неочакваното. Винаги е било така - по-възрастното поколение си представя, че промяната, която е трябвало да се случи и която то не е случило, следва да изглежда по определен начин. По-възрастното поколение има опит, защото знае как стават тези неща или по-точно знае как не са станали и как е трябвало да са били станали. Хората дават проекция на себе си върху тези, които идват след тях, но всъщност най-ценната промяна е неочакваната. Отваряш границите и някакви хора отиват в чужбина да учат и ти си мислиш, че те задължително са невъзвращенци, защото тук не са наред нещата, а пък там са си много добре. В един момент обаче се оказва, че млади хора от чужбина се връщат и искат да оправят тази кочина, което е изненада, което е различно, и го правят по някакъв съвсем друг начин. По-възрастните, за съжаление, дори нямат алгоритъм в главата си да схванат този начин. Случват се поколенчески сблъсъци, но на мен ми харесва това, че е неочаквано. Не можеш да си го визуализираш и да си кажеш: „Те сега ще направят еди-какво си“.

Защо е необходима властта на гражданите?

Защото властта е на гражданите. Тя по презумпция е тяхна. Това, че някой им я е откраднал, е друг въпрос, а това, че някой им обяснява, че е тяхна, но всъщност не е, е съвсем трето нещо. Властта е на гражданите, защото това означава общност. На нас в България тази идея за общност ни е доста маргинална. Всеки за себе си или най-много приобщен към най-близките си роднини да си се подкрепят, но не и с други. Да не говорим за достатъчното примери, в които дори с най-близките си на нож. Властта е на гражданите в смисъла на този проект, защото хората могат да променят собствения си живот чрез подпомагане на по-доброто съществуване на други хора. Този, който осъзнае, че правейки неща навън, получава много повече вътре, е този, който е надскочил провинциализма и онова, което по принцип ни изнервя – тези спрели ценности, които напоследък са доста дискусионни.

Има ли нещо, което не те попитах, а би желал да споделиш?

Наистина ми се иска хората да имат повече достъп до съдържание, което да чете емоция. Да излезем от клишетата, които по редица политически причини се ръсят върху този сектор и да се опитаме да се запознаем с хората, които правят неща, да има някаква видимост през ценностите, които споделят. Ето това ми се иска да има повече.