Успелите споделят

Наскоро попаднахме на една изключително интересна настолна игра, която е създадена на база на българската история. Тя се казва "Битката за Балканите: Ерата на Калоян" и е създадена и се разпространява от сдружение "Българска история" в партньорство с Александър Торофиев, който е създател на механиката на играта. Именно с него ще ви срещнем в следващите редове. 

Александър Торофиев е родом от Варна. Там е учил в Първа езикова гимназия, след което през 2002 г. се премества в София, за да следва в ТУ-София, специалност "Електроника".

От съвсем малък обичам да правя всякакви игри - книги-игри, писани в тетрадки и после разигравани с приятели, настолни игри, които играехме дори на кашони във входа на блока, мащабна ролева игра (с помощта на други хора), която малко или много се развива вече 20 години (но най-вече през последните ми гимназиални и първите студентски години).

В средата на първото десетилетие на новия век започнах и да пиша къси разкази (дебют на страниците на "Алманах нова българска литература" на изд. "Буквите" през 2009 г.). Покрай съчетанието на хобитата ми се роди идеята да пиша книги-игри, които да представят и ролевата ми система. След като не намерих подходящо партньорство с българско издателство и за да съм сигурен в качеството, реших, че сам ще се занимая и с тази част.

Проучих целия процес и издадох първата си книга-игра през 2011 г., която бележи началото на новата вълна на жанра у нас. В последствие като редактор, автор, издател, преводач и публицист/популяризатор се занимавам вече 10 години с това, като съм написал 8 книги-игри и съм издал лично близо 20 български автори, съосновател на сдружение "Книги-игри".

В началото на 2014 год. започва работа професионално като продуктов мениджър и игрови дизайнер в "Империя онлайн", където работи най-вече по Seasons of War, походова стратегическа игра за мобилни устройства. В последствие става съосновател на Big Moustache Games, където разработват и издават Grimmwood, мултиплейър центрирана ролева игра за оцеляване, но поради финансови причини студиото е закрито. Понастоящем работи в Black Sea Games като игрови дизайнер и project manager. 

Как се роди идеята за играта и какво представлява тя? Защо се спря именно на този исторически период от цялата славна история на България?

"Битката за Балканите: Ерата на Калоян" дойде към мен като страничен проект от Миро Александров, който беше мой редактор по книгите във вселената на Българ (една книга-игра и две богато илюстровани детски книги), докато работеше в "Сиела". На един панаир на книгата ме попита дали мога да направя стратегическа настолна игра (вече работеше в "Българска история") и аз му казах, че вярвам, че ще се справя.

Месеци по-късно ми се обади с конкретното предложение. От издателството имаха начална концепция за продукта с проектно име "Война и дипломация" (името беше едно от първите неща, които ми се искаше да сменим) - какъв тип механики трябва да включва и историческия период, който обхваща. Това начално име показва и много ясно каква беше идеята за играта - фокус върху военните действия и отношенията между държавите и фракциите и по-малко фокус върху икономическия аспект.

Т.е. жанрът на играта беше специфициран - стратегическа историческа игра за контрол на територии. Оттам идва и целта на играта - всеки играч цели да постигне доминация чрез своето кралство, посредством стратегия, бойна тактика, съюзи, ако трябва и коварство.

Веднага се съгласих да се заема, защото игра на тема българска история не е просто игра и за мен е проект, който си заслужава времето и вниманието. Знаех, че тази игра ще достигне до много хора (макар и да надмина значително очакванията ми в този аспект), и се почувствах някак длъжен да се захвана и да дам най-доброто от себе си, в рамките на поставените ограничения откъм време и компоненти, които можем да си позволим. Макар изборът на период да не е мой, мисля, че е страхотен и трудно може да се избере по-подходящ такъв, предвид колко интересен е откъм дипломация и военни действия, както и като част от историята, любима на мнозина българи.

Едно от важните концептуални решения, което остана в мои ръце, беше точната година на началото на играта, което носи много със себе си - кои ще са действащите фракции (имаше варианти, включващи Сърбия и Солунското кралство като отделна фракция, макар и васална), какви територии ще заемат в началото, какви са целите им, и т.н.

Друго голямо предизвикателство беше възрастовата група, в която се целихме и нейната ширина, както и обемът/сложността на правилата и продължителността за игра; както и това да е подходяща за семейства. Всички тези параметри влизат в остро противоречие (пълна противоположност) с жанра на играта, което беше много сложна за преодоляване и възможно само в определени граници.

За целта разработих два отделни режима на игра, "стандартен" и "за напреднали", които толкова се различават, че дори могат да се разглеждат като различни игри, и сложих множество опционални правила, с които играчите да могат да "настроят" играта по свой вкус.

Ключова за проекта беше, разбира се, тематиката (дори на преден план пред игрален баланс и други, макар че това трябва да е в граници и по възможност да не е едното за сметка на другото) и затова цялата разработка започна с исторически консултации за фракции, територии, градове и кажи речи всичко, играло някаква роля на Балканите по това време, за да мога впоследствие да го облека в правила.

До голяма степен проектът трябваше да се разработи top-down (т.е. от тематика към игрални механики, а не обратното - "обличане" на механики с тематика). Мисля, че тази част се получи наистина добре и царствата се усещат много различини едно от друго и силни в това, в което наистина са били по това време. В резултат играчите могат наистина да почувстват историческия период, да научат повече за него и да "потънат" в играта, да се вживеят в нея, докато играят. 

Историята като средство обикновено разединява балканските народи. Смяташ ли, че може и да ги обединява? 

Разбира се, че може - в нея може да се открие също толкова братство, общи корени и култура, съюзничество, колкото война и кръвопролития. Въпросът е, че хората по-лесно се поддават на омраза, склонни са да се сегрегират по държави, по градове, по квартали и какво ли още не, вместо да търсят какво ги обединява и да живеят като деца на Света. Разбира се, политически също по-често е удобно да се подклажда омраза, отколкото братство - казано е отдавна: "Разделяй и владей!".

От цялата ни история кое лично е твоето любимо събитие и защо?

Трудно е да се посочи единствено такова събитие. Може би някои от сраженията, героизмът и гениалните тактически решения от войните в началото на миналия век - период, в който новоосвободените българи се чувстват като народ и воюват с кауза.

Ако имаше възможност да проведеш един разговор на вечеря с някой бележит българин от миналото, кой щеше да бъде той и какво би го попитал? 

Ботев или Алеко Константинов - хора, чиито виждания смятам за много близки до моите в определени социални отношения. Ботев бих питал дали е бил сигурен в това, което ще се случи, или все пак е имал надежда, че освобождението може да дойде още с неговия поход и вдигнато въстание. Мисля, че знам отговора, но винаги ме е глождело като въпрос. Знам, че така или иначе би направил, каквото е направил, и в двата случая.

Завърши с любим цитат и обръщение към читателите.

За да сме тематични. Важи и като цитат, и като обръщение:

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

 

 - "Елегия",

Х. Ботев