Успелите споделят

Седем години изминаха, откакто срещнах Александра Мирчева, и никога не спирам да се изумявам от страстта, разбирането и експертизата, с която живее, работи и говори за образованието. Понастоящем Александра е мениджър "Проекти" в сдружение "Образование България 2030", ко-създател на "Зона 21" и обучител. Тя не е просто млад експерт, а визионер за по-качествено, съвременно и адаптирано към нуждите на всички деца образование. Образование, което изгражда граждани и освен знания им носи умения, компетенции и нагласи за учене през целия живот.

Какво си спомняш от първия си учебен ден?

Вълнувах се! Отидох на училище с моята майка, защото всъщност тя беше учител тъкмо там. По тази причина имах натрупан „стаж“ в учителската стая, но сега ми предстоеше нещо различно. Трябваше да седя мирно и да не говоря. Бях от любопитните деца, които задаваха въпроси, а май не трябваше да започвам още от първия учебен ден...

За съжаление, училището във Видин вече го няма, но пък споменът си остава много мил.

Смяташ ли, че в настоящия момент нуждите и желанията на българските младежи биват удовлетворени в образователен план?

Младите хора са много различни. За съжаление, един от най-определящите фактори за техните образователни постижения в България е социо-икономическият им статус. Неравен старт, определящ и възможностите за учене, до които имат достъп. Така някои млади хора имат както достъп до качествено образование, така и многобройни други възможности за учене, от които се възползват. Любопитството и интересът им към различни теми много често изпреварват това, което получават в училище.

От друга страна, има млади хора, които предвид средата и социо-икономическия си статус нямат тези възможности за учене и достъп до качествено образование. За тях обаче образованието може да бъде определящо за изхода от порочния кръг на бедността. Учителят много често може да бъде най-значимият човек в живота им и понякога да замества като роля, опора или съвет дори самите родители.

Всъщност за всички деца какво образование получават, много често зависи от учителя и колко е мотивиран той да даде на учениците най-доброто. Независимо от техния социо-икономически статус. Учителят трябва безусловно да вярва, че всички деца могат.

Кое според теб е най-голямото постижение на българското образование за последните пет години?

През последните пет години действа новият закон за предучилищното и училищното образование. Този закон представи теми, като ключовите компетентности и прехода към образование, което развива умения, а не дава само знания. Естествено, това не са теми, които са били непознати за българското образование досега, но този закон ги постави в рамката. Същото важи за гражданското образование, приобщаващото образование и други теми.

Това, което според мен се промени, е, че все повече ученици и родители осъзнават нуждата училището да подготвя децата по-добре за живота. С това съзнание те стават по-изискващи към промяната.

Учителите също са част от този стремеж – да изграждат умения, да дават най-доброто. Все още може би сме далеч от перфектното състояние, но според мен осъзнаването, че училището трябва да отговаря на съвременния свят, присъства много ярко в диалога за образованието през последните пет години. Няма как това да не катализира по-задълбочена промяна в тази посока.

Можем ли да посочим няколко ключови компетенции или умения, които младите хора трябва да усвоят в рамките на учебния процес?

В една класна стая могат да бъдат развивани множество умения, паралелно с усвояването на нови знания и изграждането на позитивни нагласи. Работа в екип, комуникационни умения, творчество, критическо мислене, умения и нагласи за учене, умението за разрешаване на сложни проблеми.

Едно умение, за което се радвам, че все по-често се говори сега – емоционалната интелигентност. Тя е нещото, което със сигурност ни отличава от изкуствения интелект и автоматизацията и става все по-ценна. Със сигурност е много важна и в професионалните, и в личните отношения на хората. В свързването помежду ни.

Това ли са уменията на 21. век?

Част от тях. Естествено, има много трактовки кои са уменията на 21. век, уменията на бъдещето или уменията за успех. Няма изчерпателен списък, но всички гореизброени умения са сред важните за успеха на всеки млад човек сега и в бъдеще.

От позицията на обучител винаги ми е било изключително важно да работим върху нагласите. Компетентностите са микс от знания, умения и нагласи. Мотивацията на един млад човек и положителната нагласа към ученето създават предпоставки той да развива пълноценно уменията си. Предпоставки за учене през целия живот.

В какво се корени магията на неформалното образование?

Най-ценното е, че всеки един човек, който е част от обучителния процес, е източник на знания и умения, на полезен за останалите опит. Това е възможността да учиш от всекиго. Аз, като обучител, съм учила и продължавам да уча от всички групи и хора, с които съм работила. Свободата, доброволното участие, позитивната среда за учене и споделяне, която обучителят създава – всеки, докоснал се до качествено структуриран процес на неформално учене, може да разпознае магията!

Би ли ни разказала повече за „Зона 21“ като място, където образованието е основна притегателна сила?

„Зона 21“ се роди като една дългогодишна мечта, която споделяхме с Илина Мутафчиева – колега и приятел. Често сме си говорили за пространство в София, където да се случва неформално учене за млади хора. Преди около две години много случайно намерихме пространството – по-скоро то ни намери. Решихме, че сега е дошло времето да реализираме тази мечта.

Създадохме „Зона 21“ с идеята да бъде обучителен хъб, в който да се провеждат обучения, базирани на неформалното учене, така че младежите да развиват уменията на 21. век. Вече имаме програма за умения – Зона за умения. В различните ѝ нива е подходяща за ученици, студенти и млади професионалисти. 

Това не е курс за презентационни умения, не е обучение за работа в екип, а цялостна програма, изградена така, че да развива осем ключови умения и да измерва напредъка на младите хора, които влизат в обучителния процес.

„Зона 21“ е и пространство за обучения и събития на организации, компании и екипи, търсещи място, което провокира и подпомага процеса на учене и развитие на техните умения.

Какво е образованието за бизнеса и какво е бизнесът за образованието?

Тази тема стана голямо клише. Дискутира се по конференции и панели години наред. Но е изключително важна във време, в което бизнесът се променя изключително бързо, появяват се и изчезват професии, а образованието остава консервативна система. Работата ми в сдружение „Образование България 2030“ ми позволява да взаимодействам с отговорни бизнеси както за образователни политики и системни промени, така и за конкретни инициативи. От всички дискусии между образованието и бизнеса някак си се остава с впечатлението, че бизнесът иска да допринесе с финансов ресурс. Аз обаче мога да споделя различен опит, който намирам за по-ценен и за бизнеса, и за образователната система.

Отвъд единствено финансирането на образователни инициативи, бизнесът може да допринася със споделяне на експертиза с училищните лидери и екипи, с младите хора, с гражданския сектор, с институциите.

В „Образование България 2030“ например реализираме обучителна програма за директори, съвместно с бизнеса – „Мениджърска академия за училищни директори“. В нея мениджъри на бизнес компании обучават училищни директори на конкретни мениджърски умения, успешни инструменти и практики от своята работа. Те отделят от времето и експертизата си, за да допринесат към промяната в образованието. След програмата взаимодействат с училищата, проследяваме устойчиви резултати.

Образованието пък със сигурност не е просто източник на работна ръка за пазара на труда. Образованието трябва да създава онези личности, които след това ще бъдат не само отговорни служители, но и отговорни предприемачи, граждани.

Бизнесът ще търси все повече адаптивни и гъвкави, учещи се хора. Това е неизбежно в света днес – образованието също трябва да отговори на това очакване. Но не самоцелно заради бизнеса, а най-вече заради младите хора и тяхната успешна реализация.

Каква е ролята на гражданското образование днес?

Основополагаща – виждаме го в световен мащаб и участието на младите хора във формирането на демократични граждански общества. Граждански компетентности могат и трябва да се развиват във формалното образование и чрез неформално учене. Важно е младите хора да знаят какви са правата и задълженията им като граждани, какви са формите на гражданско участие, чрез които те могат не само да изказват своето мнение, но и да участват в процесите на взимане на решение. Да развият мотивация за участие и нагласа, че от всички нас зависи. Това е тема, по която работя в последните 5 – 6 години и можем дълго да говорим.

Какво е образованието на твоите мечти?

Най-лесният и най-трудният въпрос!

Мечтая си за образование с повече вяра в потенциала на всички деца, чрез което да насърчаваме любопитството им и да ги подкрепяме, за да могат да постигнат най-доброто.