Александра Умленска: Мечтая да оставя следа след себе си с откритие
Всеки човек, дарен с така ценното в днешно време развито въображение, поне веднъж в живота си е смятал, че е попадал на „идея за милиони“. Много малко обаче са онези, които в действителност успяват да реализират плодовете на своята фантазия.
Шестнадесетгодишната Александра Умленска, ученичка в Природоматематическата гимназия в Кюстендил, е една от тях. Обича колоезденето, точните науки и конната езда (която тренира от 4-годишна), но преди всичко обича да превръща мечтите си в реалност. Как изглежда светът през погледа на един млад изобретател? Прочетете в следващите редове.
Кога се зароди страстта ти към иновациите?
От много малка имам интерес да разбера как работят нещата, което е главното условие, за да развиеш интерес към иновациите. Винаги съм разглеждала различни инструменти, материали и предмети с интерес. Чудела съм се как нещо се върти или излъчва топлина. Разбира се, обичах и да разглобявам почти всичко, до което можех да се докосна.
Разкажи ни повече за първите си идеи за изобретения, които си имала като дете.
Първата по-сериозна иновация, която създадох, беше на 13-годишна възраст. Нарича се Star Seeker и е насочена към образованието. Представлява звездна карта на повече от 50 от най-големите съзвездия, съставени от над 300 звезди. Картата включва латинските наименования на съзвездията и техните най-важни звезди, като в проекта е използвана най-новата технология за провеждане на светлина – оптични влакна, голям светодиод, който представлява Полярната звезда, и други светодиоди за цялостно осветление.
Имала съм и други идеи, но бих казала, че тази беше най-вероятна за реализация спрямо възрастта ми. Мисля, че тя беше и страхотно начало за проекта The Smart Future, който представлява концепцията за умните градове, която разработвам.
Едно от най-новите ти изобретения, което доби особена популярност, е колело, задвижващо се от въздуха. Какво породи нуждата от създаването на подобно превозно средство?
"The past future bike" представлява велосипед, задвижван от въздуха с различни допълнения. Използваното колело е стар модел „Украйна“, което беше изцяло ръждясало и неподвижно. Важно е да отбележим, че по последни данни от замърсяване на въздуха годишно умират над 5 милиона души, а през 2018 загиналите са надхвърлили 8 милиона. Замърсеният въздух повишава риска за изчезване на различни животински и растителни видове, глобалното затопляне, образуването на киселинни дъждове и още безброй отрицателни последствия. Тези фактори доведоха до идеята, че колелото трябва да е екологично, компактно, безопасно и да не изисква човешка сила. Мощността е 0,96 конски сили, а ако използваме наш компресор, разходът ще бъде забележителен - 1,8 стотинки на километър.
Изпитваш ли трудности при реализирането на проектите си?
Всяко действие трябва да бъде съпроводено с трудност, тъй като те ни учат да надграждаме възможностите си. Ако не се появи такава, значи не предизвикваме потенциала си.
Бих казала, че времето е най-голямото ми препятствие, тъй като е ограничено, но с добра организация успявам да постигна всичките си цели. За много млади изобретатели възприемането на иновациите им от околните също е проблем, тъй като никога няма да има единно мнение, че нещо ще допринесе в развитието, но успях да преодолея този фактор още в началото, тъй като демонстрацията пред обществото е водеща за реализацията на един проект.
Кой ти оказва подкрепа в трудните моменти?
Най-силната ми подкрепа е мотивацията да постигна зададената лична цел. Тя ме съпровожда през целия ми път и ме подкрепя в моменти, в които няма как друг да ме подкрепи.
Моя силна опора са и семейството и приятелите ми. Те подкрепят всяко мое действие дори да не са съгласни с него, тъй като вярват, че това е моят път и аз взимам решенията за него.
Всяко дете, а и не само, мечтае за робот, който да пише домашните му и да върши задълженията му. Най-новото изобретение, над което работиш, е изключително близко като концепция. Възможно ли е идеята ти да е дошла именно от гореописаната детска мечта?
За много ученици домашните са поредното досадно задължение, но за да постигнеш мечтите си, трябва да се потрудиш. Въпреки това и аз съм се питала много пъти „Колко по-добре ли ще е да почивам, докато някой друг пише домашното ми?“. Роботът AUHydroBot2021 е точният помощник в този момент. Той е по-скоро мечта за младите хора, които постоянно си казват „Колко по-добре ли щеше да е, ако сега телефонът ми беше до мен?“ или „Колко ми се искаше да има кой да ме изслуша, без да ме прекъсва, но да реагира?“ и още много подобни всекидневни проблеми, които се решават с лекота само от едно роботче. То може да бъде ходещ таймер, да чисти, да пренася предмети, да храни животните, да полива растенията и дори да забавлява по-малки деца, само като добавим различни сензори и добавки спрямо изискванията на всеки потребител.
За момента роботът е в разработка. Плановете ми са той да е в последен етап на съставяне до края на лятото и след това да работя единствено върху неговото развитие.
Как се промени отношението ти към иновациите с годините?
С възрастта започнах да разглеждам иновациите като водеща част от живота ни особено като говорим за индустрия 4.0. Иновациите са навсякъде около нас и ние трябва да ги приемем в живота си, а какъв по-добър начин от това да ги създаваш?
Представата ми за същността на иновацията също се измени. Бих казала, че вече освен да е интересна и уникална една иновация трябва да бъде практична, с възможност за масова употреба и най-важното – да е приложима и да подпомага ежедневието ни.
Кой те вдъхновява в личен и в изобретателски план?
Моят главен вдъхновител е нуждата от промяна, тъй като младите носим промяната. Аз съм от типа хора, които не търсят вдъхновение в другите, а предпочитат сами да дават такова. Следвам само личните си мечти и не искам да повтарям чужд път, защото за мен той е вече извървян.
Напредъкът и приносът ме вдъхновяват. Това са част от причините преди години с мой приятел да организираме благотворителен маратон, с който показах, че да даваш личен пример е по-добре, отколкото да очакваш такъв.
По време на Европейската нощ на учените спечелих и приза на Британския съвет за вдъхновяващо момиче в науката с историята ми как започнах да се състезавам и откъде започна интересът ми към всичко. Започнах със състезания, на които трябва да имаш само знания, в които нямат значение характерът ти и страничните ти умения. Имах победи на училищно ниво, но тогава усетих, че мога да дам още от себе си и започнах да се конкурирам в областен и национален мащаб.
Всеки млад изобретател е на първо място мечтател. За какво мечтаеш ти?
За момента искам да започна да се развивам по-сериозно в сферата на математиката, химията, физиката и инженерството. Спортът също е важна част от ежедневието ми, така че се надявам да продължа с развитието си в конната езда. Надявам се да завърша висше образование като машинен инженер-конструктор. За момента ще остана да уча и работя в България, тъй като страната ни има голям потенциал.
В бъдещ план мечтая да оставя следа след себе си без значение дали ще ме запомнят с откритие, изобретение или просто като човек, вдъхновяващ хората да продължат към непознатото и науката.
Дай съвет на всички млади хора, които като теб се надяват да се потопят в света на иновациите.
Конкуренцията е един от най-важните фактори за иновациите. Уважавайте я, учете се от успехите и грешките си. Поемайте отговорност, бъдете дръзки, упорити и безкомпромисни. Сбъдвайте мечтите си!
Снимки: Александра Умленска