Доброто от света

Алена Артник е единствената жена в света, която се е гмуркала на 122 метра дълбочина без кислородна маска, там, където е мрак и всичко около теб е невидимо.

„Когато се гмуркаме на дълбочина под 100 метра, белите дробове се свиват до размерите на топка за тенис и би трябвало да правим доста издишвания, с цел да се приспособяваме към този тип налягане. Вечерта преди значимо гмуркане, както и тъкмо преди него, е доста важно да запазя най-голямо успокоение, тъй като стресът, когато се стремиш към международен връх, не ти оказва помощ, а тъкмо обратното - той изгаря кислорода“ - за bTV.

Словенката е на 40 години и е записана в Книгата на Гинес. Тя е играч по свободно гмуркане с непрекъсната тежест, има 14 международни върха. В началото на блестящата ѝ спортна приказка обаче се крие тъмно минало. Алена е израснала с наркозависим брат и баща, който има проблеми с алкохола.

Тя споделя, че гмуркането е било като любов от пръв поглед.

„Ето ме тук след 10 години, аз съм жената, гмурнала се най-дълбоко на планетата“.

Алена тренира от сутрин до вечер, за да постигне хармония между физическите възможности на тялото си и силата на мозъка.

„Състезанията по свободно гмуркане са безопасни, но това е така, защото има строги правила, които спазваме, едно от които е да не се гмуркаме сами. Когато поставяш рекорди, всичко е подготвено: медицински екип, екип за безопасност, подводни камери. Трябва да обявим дълбочината, до която ще се гмуркаме, един ден преди опита. Например казвам 122 метра и организаторите поставят въжето на тази дълбочина. Облечени сме в специфична екипировка. Винаги сме прикрепени със специфичен ремък към главното въже, ако се случи нещо и загубим ориентировка, тъй като там долу е доста мрачно. Ако изпаднем в беда, могат да пуснат контрабаланса и да ни издърпат за няколко секунди.“

Алена постоянно се гмурка с едно на ум, че няма по-голям господар от океана и е задължително да се съобразяваш с него. За нея най-критичният момент е, когато трябва да изплува. Много е важно тя да остане съсредоточена и да не мисли как или кога ще излезе на повърхността.

„Много е важно да не мислите за световния рекорд, който сте поставили, трябва да запазите концентрация.“

Алена Артник доказва, че мечтите се сбъдват, героите не са в някоя приказка, а сме самите ние.

Снимки: Janmi Wong, Daan Verhoeven, Alena Artnik