Интервюта

И кой каза, че децата със специални нужди не могат да покоряват върхове? Екип от доброволци с големи сърца доказват, че всъщност катеренето съвсем не е невъзможно начинание за малчуганите, а дори напротив! Зад инициативата стоят Алпийски клуб "Вертикали" и "Работилничка за чудеса", заедно те провеждат напълно безплатно курсове по катерене за деца с увреждания. Благодарение на начинанието малчуганите придобиват увереност в себе си и виждат, че за тях не е проблем да се справят с иначе трудно изглеждащото отстрани занимание. Повече за самата инициатива ще научите директно от главните замесени - Мария и Венелин Кирилови от „Алпийски клуб Вертикали". 

Кое ви мотивира да създадете безплатен курс по катерене за младежи с увреждания?

Венелин: Може би „курс“ не е най-подходящата дума за събитията, които организираме. Свикнали сме да бъдем твърде ориентирани към постиженията. Думата „курс“ също извиква в съзнанието нещо, което трябва да бъде преподадено и усвоено, критерии и стандарти, които трябва да бъдат постигнати и покрити. Този елемент отсъства при заниманията ни със специалните деца и младежи. Посрещаме ги без предварителни очаквания, с готовност да ги подкрепим да стигнат до там, докъдето са готови в този момент.

Мария: Мотивацията ни има два аспекта – единият е свързан с нашите специални приятели, другият – със самите нас. От една страна катеренето оказва безценно въздействие върху развитието на децата със специални потребности – във всеки един аспект. Често тези деца имат недостатъчно развита фина и груба моторика (това са прецизните движения, както и по-грубите, като качване по стълби и т. н). Някои са хиперактивни, други са хипоактивни (с намалена двигателна активност). В повечето случаи имат затруднения в комуникацията. Много от тях имат специфични повтарящи се движения и ограничени интереси (правят едно и също нещо по един и същ начин, не обичат нови неща). Имат нужда от силна стимулация на сетивата.

Всичко това предлага катеренето на стена за тези деца - цветните хватки в различни форми, грапавите повърхности и различни текстури са примамливи и ги стимулират. Катеренето им помага за развитие на вестибуларния апарат и осъзнаването на тялото в пространството, подобрява мускулния тонус, фината и груба моторика. Подпомага способността за разрешаване на проблеми. Интересен факт е, че стимулира дори говорните функции, тъй като координираните движения на двете ръце подобряват връзката между двете мозъчни полукълба. А това само по себе си носи много ползи за развитието на всички деца и в частност - на специалните. Катеренето насърчава общуването - с хората, които ти дават сигурност и катерят до теб.

Другият аспект е „егоистичният“ – ние получаваме неописуемо много от тези срещи и занимания. Чувството за смисъл, удовлетворението от напредъка, който виждаме в нашите специални приятели с всеки изминал път, светът на доброта, в който попадаме край тях. Те са истински лек за забързания модерен човек, загубил способността да цени и да се радва на моментите и малките крачки.

Какви методи използвате по време на обученията?

Венелин: Едно от най-важните неща при заниманията е нагласата на екипа. Всеки от нас отива там със съзнанието, че трябва да бъдем гъвкави. С времето опознаваме децата и знаем кое от какво се нуждае. Някои имат нужда от вербално насърчение. Други имат нужда човек от клуба да катери плътно до тях и да усещат сигурността на неговото присъствие. Някои деца се повлияват положително от други стимули – като закачен цветен балон нагоре по маршрута или желанието да достигнат хватка в конкретен цвят и форма. На една от стените най-лесните маршрути са маркирани със светещи хватки, което прибавя допълнителна наслада и мотивация у децата.

Децата и младежите катерят като всички останали – с удобни дрехи и обувки, със стандартната екипировка. Различно е времето, което е нужно.

Имате ли специални условия и правила, към които се стремите (екипировка, възрастови ограничения, правила на терен и т.н.)?

Венелин: Няма специфики при екипировката, която използваме. Набавили сме нужния за тях инвентар, който да осигурява безопасността на преживяването им. Относно възрастта - най-малките ни приятели са на 5 години. Идват и младежи, наближаващи своето пълнолетие. За заниманията избираме възможно най-лесните маршрути, които да създадат у децата усещането, че могат да се справят с предизвикателството.

Колко често и къде обикновено се провеждат заниманията?

Венелин: Заниманията се провеждат един или два пъти месечно, в неделя. Тук е моментът да благодарим и на нашите домакини! Получихме сътрудничество от две места – едното е стената за катерене „Стиска ли ти“ в Park Center Sofia, a другото – Walltopia climbing center. И на двете места специалните ни приятели са желани и сърдечно посрещнати. За по-конкретна информация кога и къде ще се състоят следващите ни събития читателите могат да следят на страницата ни във фейсбук.

Допреди време се наблягаше на осигуряването на отделни места и съоръжения за децата с увреждания. Сега се търси по-скоро среда, в която те да успеят да се интегрират, да общуват с всички свои връстници без изключение. Вашата школа планува ли да организира в бъдеще сборни групи?

Мария: Тук също може би трябва да погледнем въпроса наобратно. Когато човек общува с хора със специални потребности (без значение от възрастта им), вижда, че не те имат нужда да се интегрират в обществото – те го приемат и са много свободни в комуникацията си с него.

По-скоро обществото има нужда да се интегрира към тях, да разтвори сърцето си за по-различния и да намери път за общуване с него. Истината е, че специалните деца копнеят да живеят пълноценно сред нас.

Но са спъвани отвън. Защото на хората не са им приятни звуците, които издават, на моменти хаотичните им движения или по-специфични състояния. Някак им нарушават „естетиката“. И това е много, много обидно! Това е една от големите битки. Особено болезнено е за родителите на специални деца, които често биват „любезно“ помолени да напуснат заведението, детската площадка, училището и т.н. Защото децата им смущават комфорта на останалите.

Направихме опити да включим специални деца и младежи в регулярните тренировки на клуба ни в голяма столична катерачна зала. Донякъде – успешно. Няма да се откажем.

Засега уроците по катерене се осъществяват на закрито. Възможно ли е след време да ви срещнем в планината?

Венелин: Да, имаме такава идея. Все още обмисляме варианти, които да са достатъчно сигурни и подходящи за децата и младежите.

Ако някой мъник ви чете сега с интерес, но се чувства несигурен, какво бихте го посъветвали?

Венелин: Всички понякога се чувстваме несигурни, притеснени да направим нова крачка. Страх ни е дали ще бъдем приети, дали ще успеем. Това е едно от нещата, което отличава организацията ни – ние сме отворени към всеки, приемащи и подкрепящи. Чувството за общност и споделеност е много силно.

Така че, малки приятелю, направи смела крачка!