Интервюта

Ана Благова и Яна Пункина - един онлайн и един радиожурналист. С интереси в областта на документалистиката и градската история. Две дами, които разследват градски легенди. Две дами, които гонят достоверност, но умеят да представят информацията по един непринуден и забавен начин. Две дами, които създават "Градски детектив" - подкаст, който тепърва ще се развива във времето.

Надяват се и вярват, че ще се развиват във времето. Най-важното - това, че началото е поставено...

Каква е мисията на "Градски детектив" и как се роди идеята да създадете подкаст?

Искаме да разказваме интересни истории в аудиоформат, а в по-широк план – да се популяризира жанрът. Идеята се роди, защото обичаме подкасти и ни се иска да има повече на български език. Освен това е и една от по-достъпните форми, ако ти се занимава с нещо документално.

Кое ви кара да вярвате в успеха на своя проект, когато масово хората сме забили нос в екраните?

Вероятно това, че историите са интересни и забавни за самите нас, а и има липса в това пространство. Това, че има екрани, е плюс, тъй като мобилните устройства са причината за популярността на подкастите. Но не е нужно да сме забили  нос в тях – може да слушаш нещо, докато се разхождаш, чистиш, готвиш. Разтоварващо е.

Каква е ролята на подкаста в България? На кой трябва да се наблегне – масовия или документалния?

Каква е ролята още не се знае, тъй като предстои публиката да открие аудио подкастите, които съществуват, а сигурно ще се появят много нови. Но според нас има място за всякакви жанрове. Би било супер, ако самите радиостанции наблегнат на популяризацията на предаванията си в този формат.

А и според нас те имат капацитета да разказват истории и да правят звукови експерименти. Някои правят, но не винаги са лесно достъпни.

Правите документален подкаст. Колко време ви отнема подготовката на едно предаване и какво включва?

Ако имаш късмет и вече много добре познаваш темата си, става и за седмица - две. В нашия случай това време е за епизод от 20 - 25 минути. Обикновено са няколко седмици, в които проучваш фактите, разбира се, търсиш компетентни и интересни разказвачи, правиш и сваляш записи, сглобяваш, монтираш, мислиш за звуци... много бихме искали в бъдеще да имаме композитор.

Какви качества притежава градският детектив и как избира своите герои и случки?

Любопитен, наблюдателен, свръхобщителен и способен да завърже разговор с всеки срещнат. Обича архиви и библиотеки и да се завира по разни места. Поставя написаното под въпрос.

Историите могат да се въртят около архитектура и градоустройство, около конкретен герой, събитие или произведение на изкуството. В идеалния случай са банални наглед факти, зад които се крие някоя по-голяма история.

Ако вие бяхте градска легенда, то каква щеше да е вашата история?

Хмм... (Мисли. Тръгва музиката на “Пинко Розовата пантера”. После човечето от “Минута е много” се обажда, че няма време) Може би се създава в момента.

Какво забелязвате, черпейки вдъхновение от улиците, което ние пропускаме бързайки?

Ани: Аз лично забелязвам разни надписи и драскулки, както и уличните търговци, които винаги стоят на едни и същи места в центъра. Също обичам да зяпам сградите от втория етаж нагоре, докато се разхождам. Малко е опасно наистина, но сякаш си в различен град.

Яна: Забелязвам архитектурата от 30-те, защото винаги изглежда сякаш адски добре се живее в нея. Забелязвам паяжината от изоставени кабели и фантазирам какво може да се направи от тях. Забелязвам различните видове градски шум, особено когато се изкуша да вървя за малко със затворени очи.

Забелязвам как някои места са проектирани да са враждебни и съзнателно ги избягвам. Откакто се захванахме с Детектива, забелязвам неща, които са свързани с темите ни и подозирам всяко кьоше в интересна история.

Снимки: БНТ и личен архив