Успелите споделят

Днес ще ви запозная с "Пияните мисли на една трезва глава". Ана-Мария Герасимова е студент по право в Софийския университет. Тя е един от авторите, които издават книга без подкрепата на издателство. В своята стихосбирка тя изписва думите, които често искаме да изречем, когато сме пияни, но рядко имаме смелостта, когато сме трезвени. Когато не е заета да опиянява читателите си, тя намира отражение на себе си между празните листа, които запълва, клавишите, които танцуват под пръстите ѝ, платната, по които рисува. 

Разкажи ни накратко за себе си?

Родена съм в едно прекрасно малко градче в полите на връх Ком - Берковица. Започнах да свиря на пиано, когато бях на 4, първо научих нотите, а след това азбуката. От малка изкуството е неизменна част от моя живот, част от самата мен.

Студент съм втори курс право в Софийския университет. В свободното си време рисувам върху текстил, а също и върху платна. Свиря в рок банда, а през 2018 г. издадох и дебютната си стихосбирка: „Пияните мисли на една трезва глава“.

Писането за теб е...?

Начин на живот. Не мога да НЕ пиша. Това е моят бунт срещу реалността, моят порив към забравената нежност и към всичко красиво и свято в този живот.

Помниш ли момента, в който се роди идеята за "Пияните Мисли на една трезва глава"?

Помня. Беше по идея на моя близка приятелка - веднъж прочете стиховете ми и каза: "Тази година я издаваме!“. Първоначално не го приех насериозно, защото това е голяма отговорност. Към мен. Към хората. Към самата книга.

Всеки автор трябва да даде светлинка на читателите си, да им помогне да се справят с проблем, да бъде раздавач на надежда, да надгражда личността и да поддържа израстването - духовно и емоционално. Това беше и моята идея. Ако книгата ми е замислила поне един човек на този свят или му е помогнала да се справи с нещо, значи си струва!

Свириш на пиано, имат ли допирни точки свиренето и писането?

Общо взето, свиря, откакто се помня. Пианото ми даде основата за всичко - от писането до общата култура. Това е страхотен начин да развиеш творческата си страна, както казва любимата ми учителка по пиано: "Ако имаш дете, то ТРЯБВА да свири“.

Така че, хора, запишете децата си на уроци по музика, няма да съжалявате.

Какво опиянява твоите мисли и те вдъхновява?

Вдъхновявам се от всички случки, на които съм свидетел. От хората. Преди пишех само когато ми е тъжно, а вече се вдъхновявам от всичко – от слънчевите лъчи до възрастните хора в трамвая. Животът ти поднася толкова много поводи за размисъл - само трябва да си отвориш очите!

Разкажи ни малко повече за това как публикува всичко сама.

Процесът е много дълъг и труден, а сама не е точната дума, защото зад гърба си имах едно голямо семейство (близки, родители и приятели), което ми помагаше във всеки един момент. С Боби и Галя (моите най-големи помощници) преправихме доста неща, за да се получи крайният продукт. Корицата на книгата е мое дело, а рисунките вътре са на чичо ми, Валентин Герасимов.

Как ти помага писането?

Ами, представи си, че си дете. Падаш и си ожулваш коляното. И боли. Тогава майка ти те намазва с мехлем, купува ти шоколад и… си като нов.

Нещо такова е и с поезията ми.

В момента си търся книга за четене, коя би ми препоръчала?

НЕ МОГА САМО ЕДНА!

„Живот в скалите“ на Мария Лалева

„Повече от любов“ на Радослав Гизгинджиев

„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров

С ДВЕ РЪЦЕ „ЗА“ БЪЛГАРСКИТЕ АВТОРИ!

Винаги питам хората за какво мечтаят.

Мечтая да помагам на хората. По всякакъв начин.

Да оставя следа след себе си, да променям.

„Като порасна, искам да бъда стойностен човек.“

Какво би посъветвала всеки, който тепърва започва да пише?

Да не спира никога, да не се отказва от мечтите си и най-вече да бъде смел. Съдбата обича смелите, така че експериментирайте, падайте, ставайте и правете това, което ви кара да се чувствате цели и завършени.

Повечето писатели имат своите навици, свързани с писането, какви са твоите?

Музата ми винаги идва в съня. Точно когато започна да заспивам, ми хрумва някоя страхотна идея... ако знаеш само колко съм пропиляла така... казвам си:

Като станеш, ще я запишеш... но на сутринта вече е отлетяла на юг.

Къде могат да открият хората книгата ти?

Разпространявам я онлайн, а също може да бъде намерена и в “Български книжици”.

На 15 април имам представяне в София в Kare-Arte, където ще можем да си поговорим, ще свирим, пеем, ще мечтаем заедно и ще си разказваме вдъхновени истории. Ще се радвам да се видим там!