Образование и наука

Андреа Попйорданова е стипендиант на фонд „Иди, учи и се върни“ от 2018 година, завършила е „Визуална комуникация“ в Лондон, RCA. Днес Андреа е графичен дизайнер и илюстратор на свободна практика с интерес в сферата на книгата. 

С основна специалност - бакалавър илюстрация, Андреа продължава образованието си с магистратура в Лондон, където се среща с всякакви изложби, музеи и изкуство, както и много независими инициативи в културното пространство. Там тя е приета в Royal College of Art, специалност визуална комуникация. Основното, което много студенти взимат от там, е експериментирането, както и оформянето на индивидуална практика, водена от идеите и търсенията на авторите си, а не толкова работа по задания.

В България Андреа работи основно по оформление на печатни издания. Наскоро представи първото си независимо публикувано издание „Първа Линия“ в галерия КО-ОП. First Line – изложба и книга, посветени на първата линия на курорта „Слънчев бряг“ и всички хотели, които се намират на нея.

Андреа е наш събеседник днес и разказва повече за себе си и за програмата в следващите редове.

През 2018 заминаваш да учиш магистратура в чужбина. Как се реши на тази стъпка? 

След бакалавъра си се прибрах за няколко години в България и по това време, паралелно с работа тук, кандидатствах за работа и образование в чужбина. В един момент бях приета в магистърска програма в страхотната институция Royal College of Art и по стечение на обстоятелствата се подредиха различни неща, които иначе биха били пречка за заминаване в Лондон, много бързо реших да замина. 

Какви бяха мислите ти тогава и защо избра да кандидатстваш за фонда на Тук-Там „Иди, учи и се върни“?

Избрах да кандидатствам за стипендията на Тук-Там, защото бях сигурна, че искам да живея в България в някакъв момент, а и вече имах доста започнати проекти тук, които исках да продължа след образованието си. Имах и познати сред предишните спечелили стипендията и знаех за дейността на фонда и идеята за такава инициатива много ми харесваше. 

С какво ти помогна магистратурата и как повлия на професионалното ти развитие?

Магистратурата основно ми помогна да се запозная с творчески практики, които съчетават различни форми на визуално мислене, като изкуство с дизайн. Помогна ми и да оформя и насоча мисленето си и уменията си в една посока, да науча да се фокусирам върху своите идеи и да ги завършвам, както и да създавам свои собствени проекти, не непременно обвързани със задачи от преподаватели или клиенти. 

А успя ли да установиш полезни контакти в университета и имаше ли запомнящи се запознанства?

Имах много ценни запознанства с други студенти, разбира се, с някои от които успяхме и да работим заедно над общи идеи. По време на образованието ми там всеки един проект или задача беше следван и от много дискусии между студенти и преподаватели и това помогна всички да се запознаем с мисленето на другите, което неизбежно създава ценни връзки. 

С какво се занимаваш сега? Разкажи ни за скорошните си проекти?

В момента работя на свободна практика, основно с оформление на печатни издания. В момента работя по една много интересна книга, обвързана с Русе, съвместно с една фотографка, проект, който продължава повече от година и се надявам скоро да завършим. Също така работя над създаването на свое собствено ателие за ситопечатна техника и се опитвам да продължавам работата над свои издания и илюстрация, и един проект, съвместно с платформа ТИ-РЕ. 

Какво те вдъхновява? Как намираш вдъхновение за някой нов проект?

Може би бих предпочела думата „интересува“ или провокира да създам нещо, защото например последната тема, по която работих, беше за застрояването на „Слънчев бряг“, място, което със сигурност не ме вдъхновява. Най-общо казано, това, над което се опитвам да работя в своите проекти, е съчетаването на илюстрация, разказ и non-fiction, тоест теми/истории, които намирам около себе си. 

Защо избра България за своето развитие? 

Причините са много, но една от тях е, че в момента човек може да работи почти отвсякъде за различни клиенти и е важно да се чувства добре на мястото, на което е. През различни години, когато не съм живяла тук, винаги нещо ме е дърпало насам, може би защото съм имала и късмет, но и поради близостта с природата, климата, общуването и работата с хора, които са ми близки като емоционалност. 

Както навсякъде, в един момент човек трябва да избере едни пред други неща и засега съм избрала това за сметка на (например) наситената културната среда в Лондон. Но вече и тук започва да има много активен културен живот, даже понякога не успявам да отида на всички събития и изложби! 

Къде виждаш сферата на изкуството в България след 5 години? Има ли нещо, което искаш да промениш?

Над нещата, които искам да променя, се опитвам да работя, така че да се надявам аз и хората около мен да сме успели. Но аз се опитвам да уча от другите и от средата, не непременно да я променям, така че да се получи нещо специфично и необходимо за нашата общност. 

Като стипендиант на Тук-Там взе ли си нещо друго от фонда и от глобалната общност на Тук-Там освен финансовата подкрепа за заминаването ти?

Най-важното за мен е запознанството с хора и приятелствата, които съм завързала там. Освен това общността на Тук-Там е много разнообразна и за мен това е много интересно, понеже тук малко или много човек общува с хората от своята среда и понякога се изгубва връзката с други кръгове от хора. 

Какво би посъветвала онези, на които тепърва им предстои да следват магистратура в чужбина и обмислят да кандидатстват за стипендия?

Бих ги посъветвала да се опитат да участват не само в университетската среда, но и да се потопят в общността на градовете, на страните, в които са. Това е безценно и може да се случи само на място, от разстояние става по-трудно.

Ако и на теб ти предстои да учиш магистратура в чужбина, можеш да кандидатстваш за една от 4 стипендии до 10,000 лева от фонд “Иди, учи и се върни” до 4-ти юни ТУК.