Успелите споделят

Андрей Андонов се занимава с режисура и продуциране на рекламни, промоционални и корпоративни филми. Роден е в град Рудозем, в семейство на баща миньор-занаятчия и майка учител, смесен брак между българин и украинка. Има по-голям брат. Учил е екология в Лесотехническия и в Софийския университет, както и в Колежа Коласте дулих, Дъблин, където завършва Дигитално филмово продуциране. Освен в Ирландия, е живял за кратко в САЩ и Украйна. През 2012 г. се завръща в България и се заема със студиото „Naturehood Media“.

Ето какво споделя Андрей за себе си.

Израснал съм в Родопите, като летата почти винаги ги прекарвахме в Украйна. Там също пътувахме с моето семейство, между Киев и Харков, където са моите роднини. Детството ми и юношеството бяха супер интересни и пълноценни. Рудозем е много интересен град, разположен на много възлово място. Буквално в центъра на Родопите, близо до Смолян и още по-близо до гръцката граница. Понеже навремето е бил притегателно място за работници, в града имаше хора от цяла България, от Виетнам, от Русия, Украйна, Беларус, както и традиционното местно население, което е успяло да запази своя бит и култура през времето. В детската градина израснах с приятелчета от смесени бракове, беше изключително цветно и пъстро. В този малък град обществото беше много спокойно и някак си много сплотено.

Юношеството ми протече между тренировки на бойни спортове – киокошинкай, футбол. Имаше и доста партита. С моите приятели бяхме принудени да си създадем собствена култура, да пренесем рейва и електронната музика, както и алтернативната тежка музика и хип-хопа в града и да си организираме партита. Така си вървеше животът до навършването ми на 17 години и влизането ми в университет в София, където следвах Екология. Но детството и юношеството ми са основата, на която стоят всички мои действия след това.

През годините си живял зад граница и си обиколил почти цяла Америка. Защо избра да се върнеш, и да правиш филми в България?

Заради Родопите, приятелите и семейството. В Ирландия не понесох нито климата, нито опияненото им общество - пияно не само от алкохол, но и от мания за потребление и католицизъм. Живях там заедно с Благовеста четири години. Научихме се на занаят и решихме, че нямаме какво да правим повече там.

Виж в Щатите бях много близко да остана, бях събрал пари и бях обиколил почти всички щати. Избрах си Ню Йорк, където да следвам кино режисура. Обаче след месец и половина пътуване и приключения из щатите, разбрах, че ако остана сам самичък, няма да мога да споделям тази емоция и преживяване с никой и реших да се върна в България, за да си намеря тази половинка. Така и се случи. Няколко дни, след като се върнах от Щатите, срещнах Благовеста. Това беше 2016 и до днес сме постоянно заедно във всички лудости.

Правенето на филми дойде като най-естествена следваща стъпка, когато си насъбрал енергия и желание и си готов да се вложиш тотално в такъв мащабен проект, съдбата те събира с правилните хора на правилното място и време. Ако знаех какво ме очаква преди четири години, едва ли бих се навил толкова лесно, но пак щях да се впусна. Подкрепата на близките хора, както и на Благовеста и Явор – съпродуцент и съсценарист, бяха изключителен фактор, за да се осъществи това начинание.

Режисираш първия си пълнометражен игрален филм „Никой”. Как се роди идеята и какво е посланието, което се надяваш да оставиш у хората?

Идеята да направя пълнометражен филм я имах още, когато учех в колежа по дигитално кино в Дъблин. Там след първата година, бях усвоил някакви минимални основни знания и разбрах, че България е перфектното място за продуциране на кино, особено на ниско – микро бюджетно такова, а аз следвах точно такъв курс – дигитално кино с минимален бюджет. Сюжетът на филма претърпя много обрати, но бе започнат още през 2010 като сценарий за двама човека на същата локация, където е сниман и „Никой“. През 2013 се запознах с Явор Веселинов – писател и ветеринарен доктор, който сподели с мен, че иска да напишем заедно сценарий и да продуцираме заедно пълнометражен игрален филм. И ето четири години по-късно, филма ще излиза на 31.03.2017 по кината в България.

Посланието на филма е хората да се погрижат сами за себе си, че тяхното щастие е тяхно право и отговорност, защото щастието е най-висшата ценност за нас хората.

Във филма главния герой Николай (Стоян Радев), има реплика: „Не си ли чувала за титана на българското кино, Андрей Андонов?“ Kакво се крие зад тeзи думи?

Това е въпрос, отправен между героя на Стоян Радевя и персонажа на Гергана Плетньова - Вера. Крият се много неща, защото има закачка с авторското кино, където името на режисьора стои над името на филма, и се използва като бранд или щампа дори и като собствен жанр. Също така е силно самоиронично в контекста на целия филм и конкретната сцена, защото след това Стоян Радев (НИКИ) възхвалява Андрей Тарковски, който е обожествен от критиката и кино обществото. Репликата е едно намигване към егото ми, Андрей Тарковски е единствен и неповторим, всяко негово копиране, веднага според мен е в контраст на неговата философия за това какво е да си артист и режисьор.

Самоиронията винаги разсмива. Тя е адължително качество и характеристика за всеки един творец, защото творецът е един или НИКОЙ.

Кой е човекът, когото хората около теб виждат, когато свалиш етикета на „режисьора”?

Всъщност, аз за хубаво или лошо нямам етикет на режисьор. Сигурно ще имам в бъдеще етикет на ТИТАН.

За хората не знам какво виждат. Аз обаче виждам едно и също нещо или нищо. То е универсално, непроменящо се, вечно. Всичко друго е форми, образувани от мисли, състояния и емоции. Но всичко това е на повърхността.

Какво ти носи радост и вдъхновение?

Животът във всичките му форми и нюанси. Смехът! Децата. Родопите. Семейството и приятелите.

Опиши ни България, в която искаш да растат твоите деца?

България с хубави и чисти плажове, а на тях семейства с много деца, тичащи голи. Или облечени. Или кой както си иска. Полята и нивите пращящи от органични плодове, дървета и зеленчуци. Планините да са запазени, устойчиво да се развива еко туризма, традиционния ски туризъм да е намерил правилна посока за развитие.

Малките градове да са с млади хора и отвсякъде да се чува детски смях. Училищата да са пълни, а занятията да са предимно извън сградите.

Големите градове да са уютни и сигурни, да са дом за предприемчиви хора от целия свят, по парковете да е се чуват различни езици, да има изобилие от спортни и културни събития. Кината да са пълни. Музикалните фестивали също.

И, разбира се, може би най-важната предпоставка за всичко това да се случи е хората да бъдат по-осъзнати, справедливостта и правото да тържествуват, щастието да е ценност, споделяна и търсена от всеки. Здравият дух да е във здраво тяло - както на всеки индивид, така и на държавата.

„Никой“ тръгва по кината на 31/03/17.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.