Интервюта

Анелия Зашева е бивш председател на Асоциацията на студентите медици в България-София в Медицински университет – София. Тя е тазгодишният главен координатор на Международния конгрес по медицински науки (International Congress of Medical Sciences – ICMS 2021), който се организира изцяло от български студенти по медицина, а МУ-София бе основен домакин на форума. 

ICMS е една от най-големите и уважавани студентски конференции в Европа. В нея участват студенти, специализанти и докторанти по медицина, фармация, здравен мениджмънт и други медико-биологични специалности, както и млади лекари. Тази година тя се проведе онлайн, под мотото Because Science Matter, с близо 450 участници от 50 държави. Анелия бе и един от първите студенти доброволци в COVID-отделението на ВМА.

Анелия, каква е историята на тази конференция?

Конгресът е наследник на Националната научна студентска сесия с международно участие. Първите организатори черпят вдъхновение от друг голям студентски форум, който в последните години не се провежда, за съжаление, а именно – European Student Congress в Берлин, Германия. С годините студентската сесия се развива и набира все по-голяма популярност, което неминуемо води и до преобразуването ѝ в International Congress of Medical Sciences (ICMS). 

Основната ни цел през годините винаги е била да дадем платформа на младите лекари и студенти да представят своите научни разработки, да трупат опит, да обменят контакти и да се докоснат до едни от най-известните лекари и учени в световен мащаб. Още от първите издания на ICMS негов дом е Медицински университет-София. Тази година по-особеното е, че конгресът се проведе изцяло онлайн, но въпреки това голяма част от научните разработки и преподавателите, които се включиха, бяха от Медицински университет-София.

Самите вие като организатори на този Конгрес сте студенти, бихте ли споделили какви са предизвикателствата, които ви мотивират да сте част от екипа?

Предизвикателства винаги има, но и те се менят с времето. Самата аз съм била част от екипа на конгреса под различна форма в период от шест години и си спомням как преди няколко години най-голямото предизвикателство беше да имаме Нобелов лауреат като лектор. Днес, под влияние на пандемията, предизвикателствата се промениха и са повече свързани с формата на конгреса, ангажирането на участниците виртуално, подсигуряването на все по-добра научна програма. В крайна сметка тези неща са нормални. Времената се променят, а с тях е неизбежно да се промени и конгресът, защото, ако не се развие и остане на едно място, ще загуби актуалност.

Разкажете повече за българското участие – какво бихте искали да знае българската публика за този форум? 

Смятам, че студентите вече доста добре познават конгреса и го чакат с нетърпение всяка година. Успехът, който сме постигнали досега в това начинание, говори сам по себе си. Иска ми се в следващите години да има все повече научни разработки, подадени от български студенти, и те самите да се престрашат да се занимават с наука, да си проправят пътя към нея още в студентските си години.

Мисля, че и участието в такъв форум, какъвто е ICMS, независимо дали като пасивен, или активен участник „запалва“ желанието на младите хора да се занимават с наука. Дори и само един студент да сме вдъхновили да тръгне по този път, това за нас е победа.

Какви са перспективите пред младите лекари и студенти с участието им в ICMS?

Медицински университет-София осигурява стипендии за студентите, представили научен доклад на конгрес. Допълнително студентите могат да представят сертификата си и да получат кредити, които събираме през цялото си обучение. Също така подобни участия в конференции и в научни проекти е важно при кандидатстването за работа или специализация в чужбина.

Бихте ли споделили най-иновативната и интересна изследователска работа, която е впечатлила медицински експерти, лектори, участници и обществото като цяло?

Мисля, че е редно първо да похвалим всеки един, престрашил се да кандидатства с научна разработка, а след това и да я представи. Едната разработка, която спечели, е в сферата на кардиологията и използването на нови високотехнологични импланти и е със заглавието Evaluation of left atrial function and myocardial damage after catheter ablation for paroxysmal atrial fibrillation using the contact force sensing radiofrequency catheter or the second generation cryoballoon. 

Участникът е студент в Semmelweis University, Унгария. Другата разработка е на студент в Brawijaya University, Индонезия, и е със заглавие Breast Milk Excels in Preventing Intestinal Inflammation through Increasing Secretory IgA in Preterm Neonates under Different Feeding Regimens. Тя доказва преимуществата на майчиното мляко при превенцията на чревни заболявания при новородените в сравнение с други видове хранене.

Споделете Вашите лични впечатления и емоции при организацията и провеждането на ICMS?

За мен това е последната година, в която съм от „другата страна“ на ICMS. Имам много емоции, свързани с конгреса през годините, но смятам, че различното през това издание за мен беше екипът зад събитието. Сред тях срещнах приятели, хора, на които знам, че мога да разчитам по работа и не само. Благодарение на техния ентусиазъм и будност успяхме да подобрим доста неща, а и сме първият екип, който организира онлайн издание във времена на пандемия. 

Беше предизвикателство за всички ни, но заедно успяхме да се справим. Смятам, че успяхме да запазим направеното през годините и да дадем нещо от себе си така, че следващият екип да бъде още по-добър от нас. В година, в която нямахме присъствени участници, най-големият пример според мен за това какво дава ICMS е израсването на хората в екипа, който го организира. А всички те израснаха много като хора и професионалисти. Радвам се, че бях свидетел на това и спомогнах да се случи донякъде.

Разкажете повече за Вашата организация – Асоциацията на студентите медици. Откога съществува, колко души членуват в нея, от кои университети и градове в България? Как се става член, какви са ползите за студентите?

АСМБ е неправителствена организация, която цели да обедини студентите по медицина в страната. Асоциацията има шест членски организации – по една във всеки медицински университет, както и в Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В АСМБ-София (организацията на територията на МУ-София) членуват близо 400 студенти в различни години на обучение, а член се става изключително лесно – чрез попълване на формуляр за членство в сайта на АСМБ-София.

Членовете имат много ползи – от достъп до различни образователни събития и безплатни места за международни конгреси до възможността за участие в обмен на територията на друга държава. 

Вие лично как виждате бъдещето си в медицината – в България или чужбина?

За момента виждам бъдещето си тук, в България. Имаше период в обучението ми, в който много исках да замина, веднъж щом завърша, но той отмина и в момента се надявам да остана. Искам да се развивам в сферата на инфекциозните болести и се надявам освен като лекар, да мога да се развия и като учен и преподавател.

Според Вас какво липсва на обучението по медицина в България, какво трябва да направят управляващите, за да задържат младите лекари у нас?

В последните години повече завършващи решават да останат в България, отколкото да заминат, макар че при последния випуск дипломирали се тенденцията отново се обръща леко. Смятам, че държавата може да ги задържи като инвестира в тях и ги стимулира да се развиват. Не по-малък е проблемът с липсата на медицински сестри, което също трябва да бъде на дневен ред за държавата. Не е възможно да има качествено здравеопазване без наличието на който и да е медицински кадър по веригата.