Успелите споделят

Ангел Игов е български писател. Родом от София, той е издал две книги и два сборника с разкази, като романът му "Кротките" се приема много добре от читателите. Ангел пише литературна критика и също така превежда проза и поезия от английски език на редица известни автори. Когато помолихме младият писател да се представи, той просто отвърна: "Понякога ме питат: "Ти май нещо с книги се занимаваш?" И отвръщам: "Да, от време на време ги пиша". Но, разбира се, по-често не ги пиша, а ги чета и то по много различни начини: като преводач, като критик, като университетски преподавател."

Как и на каква възраст се насочи към писането?

Импулс да пиша имах още в ранното си детство, когато обикнах книгите. Вкъщи имаше пишеща машина, на която обичах да тракам и на осем-девет години вече произвеждах "романи" на конвейр, главно приключенски. Така че писането при мен започна на игра и постепенно се превърна в нещо сериозно. В гимназията вече знаех, че с това искам да се занимавам.

Разкажи ни повече за романа "Кротките" - какви събития и личности от родната история проследява и защо се насочи именно към тази тема?

Романът разказва за първите месеци след Девети септември 1944 в една изгладняла, бомбардирана и объркана София, в която бързо се задвижва машината на терора, насочена от новата власт срещу елита на тогавашна България. Главният ми герой е млад човек, който малко случайно попада сред комунистическата младеж и в крайна сметка се оказва обвинител в едно от делата на Народния съд. В онова време наистина случаят е играл често огромна роля: случайни хора са попадали случайно някъде в цялото огромно наместване на обществото. Онези събития са болезнени и травматични, и все остават недоразказани. А за тях трябва да се разказва, за да си дадем сметка колко са важни и за днешното ни общество, защото корените му са там; и да търсим начини да преодоляваме травмите.

Ако трябва да оприличиш себе си на герой в литературно произведение на кой би се спрял и защо?

Само на един ли трябва? Дори ако взема една отделна книга, ми се струва, че в различни моменти бих могъл да се оприлича на различни нейни герои. Всъщност може би тук се крие отговорът защо четем литература: защото във всеки персонаж откриваме по нещо от себе си, някакъв друг наш възможен "аз". И така разширяваме собствената си представа какви сме и защо сме.

Кои са следващите цели и върхове, които си поставил пред себе си?

В планината много добре виждаш кога си изкачил един връх; в професионалния живот не е така, трудно е да осъзнаваш в реално време къде точно се намираш. Така че за върхове не бих говорил. Но вече съм написал солидна част от следващия си роман, така че това е непосредствената ми цел. Той ще е съвсем различен, прицелен в проблемите на моето поколение - роман за едни хора, които се опитват да останат в България. И може би ще излезе в някакъв момент догодина.

Какво смяташ, че трябва да се промени у нас, за да могат повече млади автори да имат шанс за успешна изява?

Според мен младите автори са изправени пред същия проблем, пред който и не толкова младите: в България много малко хора четат книги, а пък съвсем малко хора разбират какво четат и са формирали добър читателски вкус. Това са дълбоки процеси, имаме десетилетни традиции на не-четене и неразбиране. Напоследък изглежда сякаш има повече интерес и то именно сред младите публики, но е много лесно да установиш, че този интерес е всъщност доста повърхностен, там снимката на автора във Фейсбук работи на същото ниво, на което работи текстът му. Това сигурно е успешна изява, но няма много общо с литературата. Все пак мисля, че с дългосрочни политики, които инвестират в четенето, можем поне да започнем да променяме нещата. Например развитие на библиотечна мрежа по съвременни стандарти, за да влизат хората в библиотеките и да четат. Ние сме докарали библиотеките си до катастрофално състояние, никъде другаде в Европа няма такова нещо. Но пък това състояние показва колко са ни важни, нали? И пак се връщаме в началото.

Какви са твоите съвети към младите хора, които тепърва ще започнат своя кариерен път? 

Преди всичко изградете собствените си ценности. Те ще ви помагат да се движите напред, те ще ви показват дали се справяте както трябва. Много е важно да имате собствени критерии, които да прилагате и към себе си. Не се водете по "лайкове", защото е прекалено лесно да ги трупате.

Какъв би бил краят на хипотетичен роман, написан от теб със заглавие 'Утопия България"? 

Хубав въпрос! Я да видим: един човек паркира колата си на тротоара, слиза, почесва се по главата, връща се вътре и се маха от тротоара, защото е разбрал, че там ще пречи на другите. Сигурно ви се вижда много скромно като за утопия! Но аз вярвам, че трябва да започнем от малките неща. Това би могло да бъде край, в който българите са се научили да живеят заедно и изпитват щастие от това. Защото не ни ли е именно там големият проблем като общество - че всеки дърпа чергата все към себе си и тя в резултат на това неистово дърпане се къса.