Култура

Танцът е свобода, любов и естетика. Да можеш да изразиш себе си чрез движение и да използваш по този начин свободата на изразните средства, си е висша форма на съвършенство.

Изтъкано от знаци и символика, това сценично изкуство представлява една уникална комуникация, която се осъществява чрез предаване на смисли. Подателят изпраща послание на получателя. Звучи простичко, но едва ли някога сте се замисляли за езикът на тялото и за къртовския труд, който стои зад създаването на един танц.

Вчера ви запознахме с част от житейската история на Ани Ганчева. Днес ви представяме втора част от разказа за една от емблемите на съвременния балет, хореограф и създател на успешната танцова формация „Model Dance Group”.

С болка разказва, че днес за съжаление почти няма незастроено, спокойно, без претенции и суета място по Черноморието ни, където с най-старата си фланелка и два чифта бански да изкараш най-купонджийските си дни в годината.

„Но Черноморието не е единственото ни богатство, затова съм влюбена в България. Има стотици места, където можеш да отидеш и да благоговееш пред красотата на природата ни, оставайки безмълвен пред величието ú.”

Среща съпруга си, когато е едва на 19 години, в едни от най-размирните години от демокрацията. Четири години по-късно, през 1997 година се ражда и първата ú дъщеря Никол. Това е една от годините с най-малко родени бебета в България. Спомня си, че на етажа в родилното отделение са били само тя и небезизвестната Богдана Трифонова.

Без да се съобразява с естеството на професията си, което изисква една прилична фигура, през четири години, ражда и другите си две дъщери. Споделя, че в очите на другите това е изглеждало лудост, но за нея е било съвсем естествено да танцува бременна до шести месец на сцена и до самият ден на раждане в залата и с трите си бременности. Не е изпитала никакво колебание по отношение на майчинството си, заради професията или икономическата ситуация в страната.

„Не знам дали поради това, че съм била млад родител или поради темперамента ми, но за мен нямаше проблем да репетирам с бебе на ръце или да ходя на концерти, дори на турнета с децата. Сега вече те са големи, а аз безкрайно щастлива, че точно така се е стекъл семейният ми живот.”

Работата ú е свързана и с немалко пътувания в чужбина. Неведнъж е получавала предложения за постоянна работа в чужбина, но никога не се замисля да остане, където и да е. Колкото и да е било красиво, уредено или пък по-доходоносно, не би могла да живее далеч от близките си и от приятелите си от детството. Изобщо не би могла да си представи живота без всички хора, с които е свързана тук. Не смята и, че има нещо, което може да замени щастието, което ú носят срещите и взаимоотношенията ú с тези хора.

„България е моят дом. Искам да пътувам по света, но не и да сменя дома си.”

През 2009 година по покана на приятели и роднини заминава за месец и половина със семейството си в САЩ. В Чикаго се запознава с Кейси Уитмора, собственик на невероятно бутиково студио.

Точно тогава Уитмора печели два поредни пъти наградата за най-добър балетен преподавател на Америка в конкурса YOUTH AMERICA GRAND PRIX (това е най-престижният конкурс за балет до 18 годишна възраст, не само в Америка, но и в цял свят). Ани остава изумена от работата му с децата, които танцуват като утвърдени прими, и не може да сдържа сълзите си, докато ги гледа. Вижда осъществена наяве своята детска мечта - да танцува в такова студио.

Сближават се, той се запознава с нейната работа и след няколко месеца я кани да постави хореография в студиото му. Работата е изключително вълнуваща, запознава се със собственици на още две студия (единият от тях е Тери Фокс, който по-късно тя кани в България), получава нови предложения за работа, но така и не се решава. Това, което прави с този изключително ценен контакт, е да набере опит. Предоставят ú всички инструкции по създаване на такова професионално студио, плюс всички програми за обучение и заедно със съпругът си правят опит да създадат такова студио в България.

Избират морската столица за реализация на целите си. Този избор не е никак случаен. Всички професионални балерини и танцьори знаят за балетния фестивал във Варна. Градът е известен по света културен център и авторите на проекта, наречен „Debut", са си поставили целта да превърнат академията в денс център на Балканите. По чикагски модел там би трябвало да се обучават всички почитатели на съвременния танц, класическия балет, джаза и народните танци.

За съжаление претърпяват големи загуби и не получават никаква подкрепа. Съжалява за неуспеха, не заради себе си, а заради децата, които биха имали по-големи шансове за професионално развитие в областа на танца и изкуствата. Така или иначе никакво разочарование не може да я накара да напусне родината си, а посланието, което отправя към младите хора в България е:

„Да следват таланта си, даден им от Бог!"

"Вярвам, че можеш да се занимаваш с това, което обичаш. Реализацията също е реално достижима, просто пазара в България е по-малък. Ако човек е наистина мотивиран и постоянен в преследването на целите си, в крайна сметка ще постигне мечтите си”.