Успелите

Анита Рупова от "Успелите": Мечтая за България, в която сме по-добри едни към други и се усмихваме по-често

6 от 26-те си години Анита Рупова прекарва във Виена, където редом с работата изучава и графичен дизайн. Днес тя блести сред плеядата млади българи, избрали не просто да се завърнат в България, но и да вложат усилия, умения и сърце в подобряване на средата и хората наоколо. Обратно на родна земя сред пъстрите начинания, настроения и творения на Анита се намери място и за „Успелите“. През последните шест месеца стилът, визията и духът на медията ни са по-грабващи и вдъхновяващи тъкмо благодарение на нея. Ако искаш да бъдеш като Анита, да създаваш и визуализираш добрите новини, прочети повече и кандидатствай тук.

Какво е най-ценното, което си взе от престоя във Виена? Какво беше най-предизвикателно за теб през тези шест години?

Най-голямото предизвикателство, но и ценност от престоя във Виена бяха опознаването и намирането на мен самата по много интересен начин.

Когато заминах за Австрия, бях тотално объркана накъде изобщо искам да поеме животът ми. Виена ми даде структура и дисциплина, които до ден днешен се стремя да спазвам и нося у себе си.

Прекарах първите си съзнателни години като по-голям човек на друго място и срещнах много съмишленици по пътя.

Защо реши да се прибереш в България?

Винаги съм го имала като идея. Още когато започнах да уча, имах намерението щом завърша, да се прибера в България. Честно казано, не усещах Виена като моето дългосрочно място, където да градя живота си през следващите двадесет или тридесет години. Общо взето бях там основно заради образованието си.

Винаги е имало нещо, което по някакъв начин ме е дърпало обратно към дома. Може би през последните години у мен се роди желанието просто да допринасям повече и конкретно за България.

Ако мога да съм в дори минимална помощ, бих се борила.

Как се чувстваш, откакто се прибра? Какво правиш през тези шест месеца?

Чувствам се доста интересно и динамично. Много се радвам, че се намерих с "Успелите" и имам възможността да работя с екипа. Когато започнах, откривах наново себе си на родното си място. Цялата тази позитивност между хората в Успелите бг, всичките добри новини и това да виждам, че има някаква надежда България да се развива добре, защото тук има добри хора - всичко това много ми помогна не просто професионално, а и чисто ментално. Помогна ми и да си изградя някакви нови виждания като човек.

Какво остави най-траен отпечатък у теб в хода на работата ти с "Успелите"?

Най-ценно за мен е съзнанието да се обръщам по-често към някакви каузи и да помагам с каквото мога. Да упражнявам това, в което съм добра – визуалният разказ на една история, така че тя да достигне до повече хора.

Интервютата в "Успелите" са подчертано интересни за мен. Четейки ги, виждам нещата през призмата на хора, които се ангажират с различни каузи и се борят за неща, които реално постигат. Тъкмо такива истории са ми най на сърце.

Много ми хареса интервюто с Любомила Йорданова от Plan A, която впоследствие слушах и като лектор на Тук-Там Кошер. Впечатлиха ме историята ѝ и нещата, с които се е преборила като човек. Особено ми допаднаха и момичетата от „Колко славко“. Общо взето се припознах и в тях самите, и в идеята на проекта им, тъй като дълго време съм била в чужбина, но искам да допринасям. Всъщност, с „Царски пищови“ правим нещо подобно, тъй като ние реално започнахме проекта от чужбина и две от другите три момичета все още са там. Припознах се в тях като идея и желание да придадат някаква визия за България.

Каква е най-красивата и впечатляваща визия за България през твоята призма?

Аз съм на мнение, че всяко едно място си е различно само по себе си. Не мисля, че където и да е по света съществува перфектно място за живот. Всеки пречупва това през своята си призма. Например минусите, които имаме в България, всъщност са ни дали много плюсове, дори хората да не го осъзнават.

Има българи, които са доста развити като личности и носят много голям потенциал точно защото са се сблъсквали с неприятни неща през живота си.

Може би си мечтая за България, в която сме по-добри хора едни към други. България, в която се усмихваме по-често и ценим малко повече малките неща. Визията ми е по-скоро ценностно, а не политически ориентирана, макар и това да играе своята роля. Общо взето мисля, че сме на прав път, въпреки че може би има да си попътуваме доста дълго.

Какви са проектите, в които можем да те видим в бъдеще?

Аз лично се чувствам на кръстопът в избора накъде искам да поема. Проектът, който си движа странично от "Успелите", е съвместният бранд със сестра ми и близка приятелка – nosense_brand. Тепърва предстои да го развием малко повече. Инициативата „Царски пищови“ също ми е доста присърце.

Какво те кара да се чувстваш гражданин на Европа?

Никога не съм била извън Европа, така че мога да споделя само неща, които съм наблюдавала тук и във Виена. И на двете места, в които съм живяла, човек има някаква свобода и право на мнение. Не ми се е случвало да съм на място, където нямам равни права с противоположния пол – това са доста големи плюсове, които си струва да оценяваме.

Какво е най-голямото богатство на доброволчеството?

Най-голямото богатство на доброволчеството е това, което остава у теб като чувство впоследствие. Това, че човек е направил нещо от сърце. Знае, че е помогнал за една или повече каузи, независимо дали е бил повече или по-малко ангажиран като доброволец.

Доброволчеството е път, чиято финална точка винаги е по-високо от началната. Човек просто оставя много зад себе си. Възпитава себе си, но и околните също. Силно се надявам все повече хора да откликват на доброволчеството и да правят добрини.

Има ли определена кауза, за която би желала да отделяш времето и уменията си в бъдеще?

Покрай статиите, които прочетох в "Успелите", доста ми хареса каузата на „Плюшено мече“, в която търсят графични дизайнери за присъствени ментори на дванадесетокласници извън София. Доста го обмислях като стъпка, която да предприема – дали ще съм достатъчно добра, дали ще има какво да дам на гимназистите като знание за живота и практически съвети. Ако в бъдеще ми се отвори възможност, бих участвала в такава програма.

Има ли нещо, което не те попитах, а би искала да споделиш?

"Успелите" наистина е много яко място и всички са супер готини хора. Много ви се радвам на цялото начинание, което сте започнали и продължавате да осъществявате. Виждам колко добри души сте и колко сте надъхани да развивате медията. За мен беше изключително полезно и приятно да работя в този екип и го казвам от сърце.

Анита Рупова е част Uspelite.bg благодарение на „Европейски корпус на солидарността” част от програма „Еразъм +”. Предимствата на участие в проекти по програмата са възможност за младите хора да придобият разнообразни умения, професионално и лично развитие и опит, специфични за проекта умения и компетенции, живот и работа с различни хора. Условията, правата и задълженията, свързани с този проект, са регламентирани чрез граждански договор между одобрения кандидат и Сдружение "Крачка напред", гр. Велико Търново.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Димитър Димитров

Обикновен разказвач на необикновени истории.

Оставете коментар

0 коментара