Доброто от деня

Често чуваме за невъзможността на много хора да се лекуват поради липса на средства. Но този случай е различен. Анонимен дарител дава шанс на момче с рядка сърдечна болест да се излекува, а сложната процедура е извършена в Клиниката по кардиология на УМБАЛ ”Александровска”.

Едва ли можем да си представим точно какво преживява болното момче. Но все пак едва ли има човек, когото да не го е боляло сърцето. Невинаги болката е физическа. Боли ни и от емоции, а тези болежки са невъзможни за избягване. Не знам за вас, но моето сърце „прескача“ всеки път, когато в мен бушуват силни чувства.

Усещала съм го да ускорява ударите си в гърдите ми за отрицателно време, когато ме наранят или се почувствам виновна. Усещала съм как рязко забавя ход, когато съм наранена. Тогава оставам сякаш без дъх. Времето сякаш започва да тече по-бавно. Получавам задух, мускулите ми сякаш омекват, за да бъдат в тон с ритъма на сърцето. Сега си представете да усещате това постоянно.

По подобен начин се чувства 24-годишното момче, на което му е даден шанс да се възстанови от анонимен дарител. Момчето е диагностицирано с тежка дилатативна кардиомиопатия, а още по-големи усложнения дава и допълнителното му заболяване таласемия майор. Едва ли ви говорят нещо. Но болката в сърцето е позната на всички ни. И колкото и далеч да сме от тази на момчето, все пак можем да оценим дадения му шанс за по-пълноценен живот.

Д-р Тони Златанов, д-р Светослав Куртев, д-р Тони Великов са тримата професионалисти, които поставиха имплантируем кардиовертер дефибрилатор. Това е устройство, което е изключително скъпо, и възможността да си го позволи младежът, е благодарение на анонимен дарител. Той не дарява просто пари.

Той позволява на момчето да усети не само болките на сърцето. Отваря нови врати в съдбата на 24-годишен живот. А именно вратите на щастието. Защото единственият лек за болката в сърцето е усмивката - дали твоя или на любим човек, няма значение. Важното е да е искрена.

Усмивка и добро сърце спасяват друго сърце. Е, това ако не е добра история, не знам кое би било. И дано вдъхнови за още такива. За да има повече усмивки и повече спасени сърца. Някои от физическа, други от душевна болка. Но всяко сърце понякога има нужда да бъде спасено. Да се спасяваме едни други е най-голямата ни сила като общество. Може би е време да започнем да го правим по-често.