Успелите споделят

Тя е учител и ученик, млад, позитивен творец в неприветлив, студен свят. Автор на романа "Моно" и човекът, отличен с първо място в Националния литературен конкурс „С море в сърцето”, раздел проза. Идеалист, мечтател и още нещо. 

Тя е Антония Атанасова и ще ни въвлече извън стените на еднотипното с "Моно" и част от душевния си свят.

Напоследък книгата ви "Моно" доста нашумя.  Ще разкажете ли на читателите ни малко за нея? Какво да очакват тези, които тепърва ще я разлистват?

Да  оставят очакванията в шкафа. Нека наострят  сетивата си и спомените си и може да потегляме. Аз ще съм с тях през цялото време.

Ще бъде чудно, социално и любовно пътуване. И меланхолично-носталгично. Ще попътуваме през годините на крилете на детството.

Защо избрахте заглавието "Моно"? Импровизирахте ли, докато пишете?

Моно е едно, моно не е стерео, моно е като ретро звук, като вярата в моногамността, в една-едничка идея, човек.

Вилнея  до последната дума на книгата. Без предначертани планове и сюжети.

Освен с творене в областта на литературата, с какво друго се занимавате?

Радвам се, че този въпрос ни отвежда отвъд книгата, малко по-навътре. Най-голямата ми страст е музиката, тя ми е всичко. Наистина. Обожавам също и доброто кино, театъра, животните, повечето форми на изкуството... общо взето това са основните сюжетни линии в живота ми.

А по призвание и професия съм преподавател. 

На каква възраст научихте за таланта си да пишете? Сполучливи ли бяха първите ви опити?

Пиша от малка, както си е клишето. Първите ми опити бяха покъртителни – всичките ми герои имаха американски имена... например. Не бих ги нарекла сполучливи, не. Госпожата ми по литература обаче ме стимулираше супер искрено и стремглаво. Търпелива дама... Оказва се, че поощрението е много мощен инструмент. До ден днешен съм ѝ благодарна, че е видяла потенциал, все пак.

Представете си, че сте героиня в холивудски филм. Кои щяха да са култовите ви реплики?

Това е само началото, деца...

Кои са любимите ви имена в литературния свят? С какво ви грабнаха?

Обичам човечността, простотата и топлината на Чехов, Платонов, Достоевски. От съвременните български автори - ковящия изказ на Г. Господинов, талантливото писане на З. Карабашлиев, К. Терзийски и М. Пенков.

Градската проза с елемент на магически реализъм и интересни поп вметки и истории на Нинко Кирилов, Поезията на Боряна Нейкова – просто вълшебна.

Ницше (той е по-скоро във философския свят), безсрамието на Буковски, миловидността и ваенето на пейзажи на българските класици, Ивайло Петров ми е голям фаворит (заради него за малко да се откажа от писането, толкова потискащо добър).

Сандра Сиснерос – минималистичното ѝ писане с невероятен заряд, Изабел Алиенде – къщата на духовете ѝ е unputdownable, Нарине Абгарян – порядки и култура, с които ми бе крайно приятно да се запозная, а езикът ѝ – литературен подвиг, Патриша Хайсмит с нейните симпатични престъпници, винаги знаещи се от самото начало, антигероите, на които симпатизираш, и разказите ѝ, които будят възхита към авторовото въображение.

Писателският инструментариум на Рей Бредбъри, футуристичността и усещането за безсмислие на Джордж Оруел, любимият ми детски автор, който ме трогва и  сега - Оле Лунд Киркегор, чувството за хумор на Вили Брайнхолст, многоаспектността на Стивън Кинг. Просто полазиха душата ми. Ще пропусна някого, но... те ще ми простят.

От лични наблюдения и след прочита на "Моно" стигнах до извода, че любимото ви същество е кучето. Какво толкова магично откривате в тези създания?

Определено е така. Те са безкраен източник на любов. Необяснимо е, вероятно е необяснимо... някаква химия на духовно ниво, но - да, правилно сте усетили... те наистина са любимите ми същества... Те са като деца, които знаят всичко за света и обичането. Възхитителна е невинността им.

Каква свръхчовешка сила бихте искали да притежавате? В какви ситуации бихте я използвали?

Да мога да говоря с животни, да манипулирам времето и да пътувам през него, а и да мога да лекувам. Вие вероятно имахте предвид една, но защо да се ограничаваме?

Довършете изреченията:

Aз съм... незнайно какво.

Търся... се все още. 

Щастието е... куче, летен залез, велосипед, любим глас, музика, село, нещо ретро.

Искам да... живея в по-добри времена.

Събуждам се... заредена и желаеща.

Заспивам... в размисли и с музика. 

Ако бях чувство, щях да бъда... емпатия, състрадание, нежност.

Често си мисля за... смисъла на живота.

 Забравих.., че съм просто човек.

Колко от поставените си цели успяхте да сбъднете до този момент? Коя беше най-голямата пречка по пътя?

Вероятно повечето. Сто процента заставам зад твърдението, че няма несбъднати мечти, има предадени мечти, такива, които изоставяме. С постоянство охлювът достигнал до небесната дъга – казват. Така е.

Пречките не са истински, те са малки бариери за прескачане.

Ще ни разкажете ли малко за родното си градче/селце? Какво ви доведе в града на първата светнала  крушка?

Аз съм родена в Свищов, но всъщност целият ми съзнателен и не живот е преминал в Перник. Все пак част от мен винаги ще се чувства част от Северна България. Корените на този район на страната са вклинени в кръвта ми.

Ако имахте машина на времето, къде бихте отишли – в миналото или в бъдещето?

Страхувам се от бъдещето, гледайки го. По-скоро в миналото – липсват ми хора, моменти, времена, спомени, места.

Щяхте ли да промените нещо?

Колкото и да съм изкушена, не. Ще ми се някои неща да не бяха ме спохождали, но пък всяка малка част от този пъзел  е допринесла за това каква съм сега и какво имам в настоящия момент.

Какво ви вдъхновява, когато нямате муза да пишете? Често ли изпадате в подобна творческа бездна?

С годините (и с немалко курсове по творческо писане) успях да се науча да пиша топло - под въздействието на святото вдъхновение, и студено – просто да седна и създавам думи независимо от настроение и музи. Важното е да се изправиш пред белия лист с пръсти, готови да творят. Става, винаги. Ежедневието ме вдъхновява и изкуството.

С тези дълги, руси, къдрави коси ми приличате на някоя фея, излязла от приказките. Какъв край бихте искали да има вашата история?

Да, аз всъщност наистина съм фея. Щастлив, култов, филмов, непреходен... така ми се ще.

Какво бихте посъветвали нашите читатели ? 

Да работят за своето щастие – то се кове ежедневно. Да не са стихнали и незабелязващи несправедливости и нуждаещите се от помощ и обич същества. Да еволюират, търсят, действат, съзидават. Ние сме промяната, която ще направи света малък Рай или ако не това, поне едно нормално кътче за живеене.