История

Археолози проучват античен град на 6000 години в района на гърменското село Дъбница. Местността се разучава от екип на Националния исторически музей с ръководител Илия Киров, а според събраните данни до момента обектът е от голямо значение за историята ни!

Точното местоположение на града е в местността „Св. Архангел“ над село Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, Западни Родопи. До момента археолозите са открили множество находки, сред които монети от VI век, предмети от бита: метални инструменти и пирони, стъклени фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово. Сред най-впечатляващите предмети са керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете страни и зооморфен идол!

Голямото количество керамика от каменно-медната епоха, късната бронзова епоха, архаиката, класиката, елинизма, Античността и Средновековието кара учените да смятат, че в античния град, разположен на естествено защитен хълм, е имало непрекъснато обитаване.

По районът се работи вече втора година, като през изминалия сезон археолозите установиха размерите и периода на съществуване на две сгради и църквата на върха на хълма. Според проучванията крепостта е била изградена като акропол-убежище на наблизо намиращия се римски град Никополис ад Нестум. Смята се, че причината за това са набези на племена, навлизащи в пределите на империята през периода на Късната античност.

Други открития от съществено значение се отнасят до сградите, които вероятно са били изградени върху останките от по-ранни застроявания. Най-внушителни са множеството находки от епохата на елинизма. като например фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис) и монети, две от които от изключително значение – сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея с датировка III-II в. пр. Хр. и монета на македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр. Хр.

Впечатляващи са още находки от оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо, като една от тях има надпис, посочващ вероятно името на един от македонските военачалници от периода IV-II в. пр. Хр. – ΣΠΑΡΟΔΑ. Подобни ядра са намирани в района, но досега не са откривани в археологически контекст.

Снимки: НИМ