От сърце

Аромат на Коледа. Аромат на любов. На щастие. На студ, но и на топлина. На запалени печки. На сняг. На гадната киша след това, ако щете, която също си има своя чар по Коледа. Аромат на вкусотии. Аромат на детство.

Точно така – на детство. Аромат на вкусни спомени от детството ми, които предизвикват усмивка, но и носталгия у мен. Аромат на…

Мандарини. Най-коледният аромат на този свят според мен. Едва ли има коледна трапеза, в която не присъстват мандарини, а ако има, то каква Коледа би било това? Едва ли има и дете, което да не е получавало коледна торбичка – мандарини, някой друг портокал, шоколад, десетачка, а при по-голям късмет - цяла двайсетачка. Аз и до днес получавам такива торбички от моите баби (а съм на 20 години) и винаги когато ми ги дават, събуждат в мен най-чиста детска радост. И едни от най-хубавите спомени.

Тиквеникът на баба. Посипан с канела. Понякога и с ябълки в него, но все пак тиквеник. При това най-вкусният, който съм яла. Рецептата – тиква, кори за баница, масло, захар, разни други неща, които можете да проверите в интернет, щипка любов и цяла чаена чаша коледно настроение. Понякога с малко повече захар и масло от необходимото (баба е все пак, няма да ѝ се свиди,я), но винаги така вкусен и благоуханен. И как иначе, баба го е правила.

Баницата с локум на мама. Мама обича да се вихри в кухнята, но баницата като цяло не ѝ е любимото нещо за приготвяне. Защо не знам. С баницата с локум обаче е друго нещо. Тя е един от нейните специалитети. Става нещо като баклава, но по-хубаво, защото не е толкова сладко (ако баба го беше правила, щеше да е друго), а и мама го е правила. Често се вдъхновява да прави такава баница, но на Коледа винаги е много по-вкусна от останалите дни през годината. Но аз неведнъж съм казвала, че на Коледа всичко е по-хубаво от всякога – храната, настроението, подаръците... храната... присъствието на любимите хора... и пак храната.

Гофретите на другата ми баба. Едно от най-любимите ми неща на света. Напомнят ми за времето, прекарано при баба на село. За всяко едно лято, което прекарвах там, когато баба ме събуждаше с аромата на вече готовите гофрети. И за Коледа, когато бяха нещо по-специално, макар че си похапвах от тях сравнително често през останалото време на годината. Но все пак на Коледа към всяко едно ястие се прибавя и по щипчица магия и то не става като всеки друг ден. Вкусът става друг, засищаш се само от вдишването на аромата при първата хапка (но, разбира се, продължаваш да ядеш, защото.. е, ясно е защо, Коледа е, ако човек не е щастлив сега, то кога?).

Джинджифилови сладки и немски щолен. Най-често купени от магазина. Щоленът винаги. Но все пак допринасят за една още по-страхотна коледна трапеза. Тъй като не съм особено голям фен на месото, а на Коледа това е доста важна част, винаги имам доста място за любимата ми част – сладките, така че без джинджифилови сладки и щолен не върви. Така беше едно време по Коледа, така е и сега.

Бих спряла дотук, не защото тук се изчерпват вкусните ми спомени от детството, а защото тези са най-любимите ми. Тези, без които Коледата наистина не би била същата. Тези, заради които продължавам всяка година да очаквам Коледа с нетърпение.