Ашод Дерандонян: Понякога хората остават глухи дори за вътрешния си глас
Ашод Дерандонян е изтъкан от упоритост, вдъхновение и идеализъм. Всяка тънка нишка в този 41-годишен мъж води до една цел - да премахне бариерите между хората с увреден слух и чуващото общество. Самият Ашо загубил слуха си едва на 2 годинки и носи слухов апарат, затова познава добре както потребностите, така и уменията, които притежават хората със слухова загуба.
Ашод завършил образованието си в Американския университет и след като прекарал няколко години в чужбина, решил да се върне в България, за да реализира мисията си. Така създал фондация „Заслушай се“, в която екип от професионалисти разработват комуникационни и информационни услуги за равен достъп на хората с увреден слух. По този начин те имат възможността да общуват свободно и да се включват активно в обществения живот. Повече за работата на фондацията можете да научите от Ашо.
Разкажи за своята лична кауза.
Моята лична кауза е свързана с промяна на нагласите както в хората, които не чуват, така и в тези, които нямат слухово нарушение. Тя е преплетена с мисията на “Заслушай се”, не съществува отделно. Ще се опитам да я дефинирам накратко:
Полагаме усилия, за да имат хората с увреден слух по-достоен живот в България.
Каква е целта на фондация „Заслушай се"?
Основната цел на Фондацията е създаването на пълноценна достъпна среда за хората с увреден слух чрез достъп до информация и комуникация, така че те да постигнат лична и професионална реализация, да се включат активно в обществения живот, защото това е предпоставка за пълноценен, самостоятелен и щастлив живот.
Разбира се, отделните групи хора с увреден слух имат различни потребности, които трябва да се познават добре, за да се създадат оптимални условия за развитие. Основните фактори, които оказват влияние, включват: семейна среда, образование в масово или специализирано училище, използване на жестов или вербален език и много други.
Какви са предизвикателствата, пред които са изправени хората с увреден слух?
Предизвикателствата са много и са различни според възрастта, социалния статус, средствата за комуникация, района, в който живеят хората с увреден слух и много други фактори.
В детска и младежка възраст от изключително значение е семейната среда, ранната слухово-речева рехабилитация и създаването на достъпна среда за образование и социална интеграция. Към момента активно се полагат усилия за първите два компонента, а третият системно е пренебрегван, макар да има основополагащо значение за качествено образование и последваща професионална реализация.
Осигуряването на достъпно начално и средно образование, отчитащо специфичните комуникативни потребности на децата с увреден слух, е основен фактор за осигуряване на качествено образование, успешна реализация и интеграция.
Няма достатъчно добри условия за достъпна среда и в системата на висшето образование. Много специалности остават напълно недостъпни за глухите хора, особено хората, използващи жестов език, тъй като няма подготвени професионални преводачи, нито финансова възможност за осигуряване на превод. Това поставя редица предизвикателства пред глухите студенти, свързани с достъпността на лекциите, усвояването на практически умения и свободното общуване с преподаватели и колеги. В области като Специалната педагогика например, глухите хора могат да допринесат изключително много със своя личен опит, пример и умения, но дори кандидат-студентските изпити са трудно достъпни за тях.
Пълноценният достъп до комуникация и информация, от друга страна, е от съществено значение през всички възрасти и етапи на развитие и трябва да е съобразен с комуникативните нужди на глухия човек. Предлаганите услуги трябва да бъдат предоставени във вида и количеството, които отговарят на нуждите на конкретния човек. По-голямата част от глухитe хора използват жестов превод от свои роднини и близки, които не са лицензирани преводачи. Основният проблем на тази практика са, че преводаческият труд не е регламентиран – преводът не е професионален, липсва контрол на качеството, липсва адекватно заплащане.
Вярно ли е, че когато едно от сетивата на човек не функционира, останалите се изострят?
Да, вярно е. Всъщност сетивата са пет, а тъй нареченото шесто чувство е интуицията, която при нас, хората с увреден слух е изключително развита. Ние сме като скенер за хората. Също така се изостря и зрението ни, на което разчитаме до голяма степен в ежедневието си, независимо по какъв начин се визуализира необходимата ни информация - с жестов език или текст. А хората, които имат много голяма загуба на слуха, усещат и вибрациите от по-силните шумове, например от приближаващ трамвай, басова музика и много други.
За какво хората без увреждане на слуха остават “глухи”?
Странното е, че остават “глухи” за толкова много неща, които ние жадуваме да имаме способността да чуваме - смехът на децата, музиката, глъчката в парка.
Дори за вътрешния си глас остават глухи, а това всъщност май е най-жалкото, защото хармонията със себе си е най-важна. Често не се вслушват и в предизвикателствата на хората със специфични нужди, макар че никой от тях не е застрахован. Много хора си губят слуха късно и в действителност в много от случаите могат да се възстановят и/или предотвратят това, ако имат необходимата информация.
Какво би казал на целия свят, ако знаеше, че всички в него ще те чуят?
Много неща бих искал да кажа, но най-същественото май е: Когато гледате дадена ситуация, опитайте се да я погледнете от всички възможни ъгли. И в най-неблагоприятните случки можете да видите позитивното. Както е казал Наполеон Хил: “Бурята, която разклаща гнездото ти, те научава как да летиш.”
Всеки прави избор в живота си, а аз съм избрал да приемам предизвикателствата като трамплин и възможност да науча много.
Снимка: Форум КЛЮЧ
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.