Успелите споделят

За втори път на сцената на TEDxStaraZagora се качва журналист. Това е Ася Филипова. Тя завършва журналистика и политика в университета в Стърлинг, Шотландия. Там работи за британски депутат. Прекарва част от обучението си в университета в Канзас, САЩ. След завръщането си в България пише за OFFNews и ЕКИП. Именно с нея ще ви срещнем в това интервю. 

Ти си един от хората, които ще се качат на сцената на TEDxStaraZagora. Какво те мотивира да приемеш поканата?

Най-напред бих искала да благодаря за честта - поканата бе изключително неочаквана за мен. 

Иначе защо приех - самата аз се учудих от себе си. Често съм отказвала покани за телевизионни формати, дискусии и т.н., когато съм смятала, че няма с какво да допринеса към дебата. Напоследък прекалено често ми се случва да чета текстове или гледам участия, които са нищо повече от запълване на пространството.

Твърде очевидно е, че пишещият или интервюираният е там заради заплащане, желание за популярност, някакво повдигане на самочувствието или чисто и просто да дразни някого, или да прави четки някому. Достъпът до платформа може да бъде много изкусителен, така е, но според мен трябва да се действа отговорно спрямо него.

Известно време една от работите ми бе да пиша по статия на седмица за един сайт - след известно време обаче изчерпах идеите си и усетих, че пиша, защото имам срок, а не защото смятам, че мога да допринеса към дебата. Не че не можех да продължа и така, но не е редно. Реших да прекратя ангажимента и започнах да пиша само когато съм сигурна, че го искам и имам какво да кажа.

Думите са ценни, не бива да бъдат пилени.

В случая обаче приех поканата да се кача на сцената на TEDx, защото смятам, че е важно да се говори по темата, която съм подготвила. Ще се постарая да излъча послание, което преди време достигна до мен и промени тогавашния ми начин на мислене към по-добро, като след това започнах да се старая да достигне и до други хора. 

Какво ще е твоето послание към публиката? Какво усещане искаш да оставиш у тях? 

Ще поговорим за добрите намерения и мързела, произтичащ от тях. Голяма част от хората смятат, че да си добронамерен и да звучиш красиво е достатъчно. Ще подкрепя този политик, тази инициатива, тази медия, защото посланието им е благородно. Да, но “Адът е пълен с добри намерения, Раят - с добре свършена работа”. 

Страхотно клише, но аз всъщност доста уважавам клишетата - те винаги са такива с причина.

Добрите намерения са далеч от достатъчни - трябва мислене, разучаване, фокус върху наистина положителните действия в определена посока. Криенето зад добрите намерения без това положено усилие при избирателя означава мързел, а при политика - желание да се хареса. 

Живеем в демократични ширини обаче, в които политиците често трябва да са ветропоказатели на нашите настроения. Затова колкото по-често говорим тези неща - толкова по-добре. Колкото по-критично мислят масите - толкова по-високо качество политика ще се води. Това ще е и темата на моята теза - как действат политиците в това отношение, каква роля играят медиите в този процес, как самите избиратели могат да променят посоката му. 

Относно усещането, което бих искала да оставя у публиката - надявам се да е положително, но това не ми е приоритет. Това, което целя, е по-скоро да ѝ дам “храна за размисъл”.

А нека видим и обратната страна - кое е TED или TEDx видеото, което е оказало най-силно въздействие върху теб?

Като оставим настрана, че Тим Ърбан е изключително увличащ оратор, посланието му също е доста силно. Отлагането като навик е нещо, с което се боря всеки ден.

Като говорим за въздействие - кои са нещата в ежедневието, които те вдъхновяват? 

Мислещите хора, новите идеи, хубавите дискусии. Много неща вече са изписани или изговорени и доста от тях биват преповтаряни от разни хора, без самите те да разбират за какво става въпрос. Затова винаги се вдъхновявам, като прочета някое свежо разсъждение или проведа задълбочен разговор - такъв отвъд звучните лозунги и крайните оценки. 

Учила си и си живяла в чужбина. Има ли и кои са нещата, които си видяла в чужбина и ти липсват тук?

Архитектурата и изобщо красивите публични пространства, които личи, че са поддържани. Това е нещо, в което сериозно се проваляме според мен. А средата наистина може да се отрази на състоянието на духа - да го издигне, да го принизи. Това го изпитах върху себе си - в последните 5 години съм сменила около 15 квартири в няколко града в общо 3 държави. Средата определено ми оказваше влияние всеки път.

Липсва ми също така истинското състезание за развитие - в България в много отношения имаме доста фиктивно такова. Доста често можеш да се справиш по-добре с връзки или пари, отколкото с истински талант. В чужбина в повечето случаи правилата са ясни за всички - ти само трябва да дадеш най-доброто от себе си. 

А чисто тривиално - от Шотландия най-много ми липсва времето, умереният климат. Не понасям крайните температури, душата ми цъфти есенно и пролетно време. Затова там се чувствах прекрасно.

А кои са нещата, които никога не би искала да губим като народ? 

Лекотата на общуване. Това може би ще прозвучи странно на някои хора - нали все се говори колко са учтиви хората в чужбина, а ние колко сме груби, недодялани и неразбрани. Според мен обаче тази ни първичност ни помага да се разберем по-добре.

Хората се обиждат по-трудно тук, шегуват се повече, по-спокойни са в изразяването на позициите си. Обожавам това в България. Писала съм преди по тази тема, ще го застъпя и в темата си най-вероятно. Сега просто ще обобщя с нещо, което съм споменавала преди - когато има дискусия, лошото се оправя, било то и бавно. Когато обаче тя изчезне, дори и доброто потъва. 

Завърши с послание към читателите.

Вслушвайте се повече в човека, който сте в 2 ч. през нощта, отколкото в този в 2 ч. по обяд.