Атанас Христосков: Българското кино е ... почувствано. Във всеки един смисъл на думата.
Икономист и режисьор по образование, Атанас Христосков е носител на престижни награди за документални и игрални филми. За него като човек мога да разказвам много, но не бих искала да съм многословна и за това ще се огранича само с фактите, които сами по себе си говорят: През 2011 г. получава наградата „Златна роза“ за най-добър пълнометражен български игрален филм - „N1”. Той е и иноватор - създава мултимедийни проекти „Истории като на кино“ и интерактивния документален сериал „Генерацията“ . Но преди всичко, Атанас е влюбен в изкуството на киното и го създава, изпълнен с вдъхновение от живота, бликащо в сърцето му и предаващо се във филмите му. А ето и как протече разговорът ми с него:
Разкажи ни за пътя си към киното, какво те доведе точно до него?
Беше случайно. Всъщност, днес можех да съм както режисьор, също така и учител по физика или пък футболен треньор. И съм сигурен, че щях да бъда кажи-речи същият човек. И да съм също толкова удовлетворен от онова, което правя. Прекалено голямо значение отдаваме на заниманията си. А не те ни определят като личности. Всъщност е точно обратното. Личността ни придава смисъл на заниманието. Киното е добър инструмент, с който чувствам, че мога да бъда достатъчно честен – както към останалите, така и към собствената си душа.
Ако можеше да направиш филм и главният герой да е „успелият човек“, какъв щеше бъде той?
Това няма да е хубав филм. В хубавите филми човекът успява накрая. Опитва се да спаси Галактиката, за да се почувства успял. И постигайки го осъзнава, че успехът не е в това да го дадат по новините на някоя далечна планета, а е нещо далеч по-интимно... Борба най-вече със себе си и успех пред самия себе си.
Какво е за теб да си успял? Да си успешен във всичко или само в едно, но значимо за теб?
Не харесвам особено определението успял. Много повече харесвам „успяващ“. Това да си успешен не е някакво крайно състояние, а е постоянно, ежедневно предизвикателство, което продължава до последния ни ден. Мисля, че е важно човек да успява във всичко. Ако, да кажем, строиш най-дългия тунел в света, но пък пропуснеш рождения ден на любимия си човек или на детето си, не вярвам, че можеш да наречеш себе си успяващ.
Какво те вдъхновява да твориш?
Животът около мен и усещането, че съм част от него с всяка своя клетка.
А защо в България? Кое е българското ти вдъхновение?
Цветовете, звуците, ароматите, които определят най-много онова, което наричам аз. А винаги когато искам да усетя нещо различно - пътувам. Без значение дали физически, или пък през мобилния си телефон. Днес дори това да станеш жител на Марс отнема микросекунди... Онова, което ме вдъхновява тук са близките ми хора. А и онези, които откривам около себе си. Много по-лесно е да усетиш духовна близост с някого тук, на родна почва, отколкото където и да било другаде. Дори и само заради факта, че като деца сте гледали заедно „Васко да Гама от село Рупча“.
Режисьор, сценарист, продуцент - как ги съчетаваш? Или се допълват?
Да го кажем така: просто фантазьор. А това да си режисьор, сценарист и продуцент е необходимото зло, за да реализираш фантазиите си. Все повече се уча да отстъпвам част от тези практични функции на хора, които са по-добри от мен в тях. А това ми оставя повече време да измислям и фантазирам. Нещо, в което вярвам, че съм добър.
Как би описал българското кино в три думи, а можеш ли ... с една?
Искрено, вълнуващо, проникновено. Почувствано. Във всеки един смисъл на думата. Taкова е хубавото българско кино. Надявам се в тази категория да попада и филмът „18“, който наесен ще има първата си среща с българските зрители.
Как си представяш кино обстановката, в която би се чувствал най-добре? Старите малки кина или новите комфортни кинозали?
Тази кино обстановка е в бъдещето. Просто един комплект с очила, с които се пренасяш във филма и нищо наоколо няма значение. Без значение дали си в кинозала, в метрото, или у дома. Вълнуващо, но и леко плашещо, защото това бъдеще е вече тук.
Смяташ ли, че българската публика приема всички иновации и в крак ли сме със световното кино?
Не. Но пък и това не е чак толкова важно. Далеч по-добре ни се получава, когато сме в крак със самите себе си.
Как според теб web пространството е променило аудио-визуалното възприятие?
Може би сме станали по-нетърпеливи. Аз самият напоследък трудно намирам желание да изгледам цял филм. Сякаш ми се иска да получа всичко – потапянето, емоцията, моралът от историята на момента. А всъщност хубавите неща отнемат време. И другата важна промяна е, че създаването на аудио-визуално изкуство днес е много по-демократично. Всеки млад човек с телефон в ръката вече е създател. Да речем, правиш снимка на Сикстинската капела, пипваш я в Инстаграм, споделяш я с приятелите си... И в момента, в който събереш 100 лайка се чувстваш равностоен на Микеланджело. И дори и по-велик, защото за секунди си постигнал нещо, което на него му е отнело години. В този смисъл web пространството е променило не само аудио-визуалното възприятие, но цялостното ни усещане за Аз-а – и като съучастник, и като създател. Това как се живее в свят със 7 милиарда Микеланджеловци тепърва предстои да разберем.
Какво мислиш за новото поколение български артисти?
Oбичам да работя с млади актьори и намирам това за вдъхновяващо. В новия ми филм „18“ главни герои са четирима абитуриенти, които се опитват да открият себе си в една дъждовна нощ. А четиримата актьори – Милена Ерменкова, Мартин Димитров, Десислава Касабова и Теодор Христов успяха чудесно да усетят и да се въплатят в образите. Вярвам, че всички тях ги очаква бляскаво бъдеще – както в киното, така и в театъра...
Какво послание би отправил към младите българи, носещи в себе си вдъхновение да се развиват и реализират на родна земя?
Онова, което мога да споделя е моето лично усещане на един почти 40-годишен човек. Чувствам се щастлив и част от това щастие се дължи именно на избора ми да живея тук. Бих се чувствал още по-щастлив ако виждам млади, умни, талантливи хора, които правят същия избор и предпочитат да създават и променят света около себе си, отколкото да търсят по-подходяща почва, в която да се присадят.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.