Успелите споделят

Атанас Вилнер има собствено дизайнерско студио, носещо неговото име и натрупан 20-годишен опит в преобразяването на интериора на автомобили. Проектът на българина е осъществен през 1996 г. и оттогава професионалистите от екипа на студио "Вилнер" влагат усилия и творчество, за да може автомобилите на клиентите им да представят тяхната индивидуалност.

Страстта му към колите и желанието да създава необикновен интериор за тях се зараждат още когато е дете. Тогава е грабвал лака за нокти на майка си и с него е преправял количките, които е купувал баща му. Години по-късно детското му хоби се превръща в професия.

Наскоро Атанас Вилнер е избран за дизайнер на испанската суперкола Tramontana, както и на хърватската компания за спортни автомобили Rimac.

Как се роди идеята да създадеш студиото?

Започнах да се занимавам с автомобили от 1996 г., когато още беше трудно да намериш човек в България, който да може да ти смени кожата на волана, например. Впоследствие реших, че едва ли е толкова сложно и така започнах сам да се уча и да го правя. Тогава ми помагаше един съсед, който имаше цех за кожени дрехи, и ми даваше информацията, която ми беше нужна, за да започна. В началото работих с него - в продължение на три години, но по-късно започнах да работя сам. Исках да правя различни и индивидуални неща, което и сега е характерно за работата ни - до ден днешен студиото няма повторени проекти, те всеки път са различни.

Замислял ли си се някога да развиеш бизнеса си извън границите на България?

Замислял съм се много пъти, но смятам, че трябва да си останем тук и да развиваме бизнеса у нас. Фирмата ни е може би по-популярна в чужбина, отколкото тук, но според мен е правилно да работим в България, вместо да бягаме в чужбина.

Тук трябва да се променят нещата и ние трябва да останем, за да се борим и да се учим взаимно на различни неща.

Разкажи ни как преминава един работен ден в студиото.

Аз през цялото време съм с клиенти, но помагам и в студиото със съвети. Не участвам в самия работен процес, в момента съм дистанциран от него, но помагам. При мен всичко е свързано с фирмата и клиентите. Дори и да не съм на работа, в главата ми постоянно идват нови идеи. 

Следя развитието на всички проекти и ако се налага, променяме някои детайли, защото в крайна сметка ние се стремим, когато човек се качи в колата си, да се усмихне. Накараме ли го да се усмихне, значи нашата работа е свършена както трябва.

А ти самият експериментираш ли с интериора на своя автомобил?

Да, не винаги ми стига време, но имам идеи. Те са тематични според колата. Например, когато карах Grand Cherokee, чието име е свързано с индианците, исках салонът да се изработи с индиански нашивки и интериорът да включа амулети. Идеята ми беше, когато влезеш в автомобила, веднага да свържеш интериора с индианската култура. В момента карам Mitsubishi, в което тематично искаме да пресъздадем културата и духа на японските самураи.

Коя е най-нестандартната поръчка на клиент, която сте изпълнявали?

Имало е много нестандартни неща, които сме правили. Наша клиентка, например, искаше част от седалките на автомобила и да са с шарка на зебра. На мен не ми се връзваше с интериора, но не успях да я разубедя. Все пак изпълнихме проекта.

Имало е и случаи, в които сме слагали паркет в колата, дърва по тавана, добавяли сме змийски кожи, дракони. Винаги обаче следя да не прекрачвам границата между дизайна и кича, която е много тънка.

Знаем, че от няколко години студиото има и собствен франчайз в Пекин. Как се развиват нещата там?

Контролираме всичко оттук. Смятам, че студиото там се развива доста добре. Хората са професионалисти, много са креативни и правят интересни неща, по-различни от тези, които правим в Европа. Те се опитват да превърнат колите буквално в произведение на изкуството. А тук едва ли бихме продавали такива автомобили, защото трябва да се прескочат някои граници, ще се наложи да се сложат нестандартни материали, които са и непрактични за поддръжка.

Наскоро беше избран за дизайнер на испанската суперкола Tramontana, както и на хърватската компания за спортни автомобили Rimac. Как те откриха?

Те потърсиха фирмата. Бяха ни следили от няколко години и им беше харесала енергията, с която работим. Впоследствие започнахме да работим и с испанците, и с хърватите. Аз работих по комбинацията от цветове и материали на първата хърватска кола, но те изградиха самия дизайн. Колата е електрическа и е най-бързият автомобил в момента. Идеята, която сега осъществяваме с испанците, е всяка една кола да бъде създадена с различен дизайн на интериора. Tramontana прилича на състезателна кола и помагаме и за външния дизайн - цветовете, които да подчертаят формите ѝ. Така съобразяваме външния интериор с вътрешния.

Какво още ти предстои по работата ти като дизайнер на Tramontana и спортните автомобили?

Чакаме следващия модел, по който предстои да работим върху интериора. Правим проекта според желанията на клиента, докато той го одобри. След това започва същинската част - работата по интериорния дизайн. За хърватската компания предстои да направим още два-три автомобила, с което ще прекратим работата си по този модел кола, защото плановете им са да изкарат нов модел и тогава вече започваме да работим по неговия интериор.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.