Големи сиви облаци покриват небето над село Рожен. Притискат се в мъчителна прегръдка. Вчера цял ден шапката ми се сгушваше на топло в дъното на раницата, но днес вече е прихлупена над очите ми. Издишвам студен въздух, който потъва в пепелява мъгла. Тя е като
Влизам в Мелник. Градчето е изпаднало в есенна меланхолия. Само след няколко крачки върховете на обувките ми се покриват с фин златен прах. По това най-лесно можете да познаете, че сте в царството на пясъчните пирамиди.Разхождам се по главната улица. Хора няма, но пък вино
Искам да Ви разкажа за „Небесните пасбища”. Място, създадено от хора, които не се страхуват да споделят. Те са открили своя начин да помагат, да дават, да завещаят. На мен ми помогнаха. Развълнуваха ме. Това са семейство Ангелови - собственици на природен парк „Небесните пасбища”
На южния склон на Балкана, окъпано в лъчите на слънцето и притихнало в тежките сенки на вековни дървета, ме посреща село Жеравна. Отгледало писатели, просветители, революционери, то пази светлината на българския възрожденски дух.Местните разказват, че в миналото селото се славело с многобройните си воденици, затова
Пътувам през планината. Покрай прозореца ми препускат столетни борове, толкова кичести и стройни, сякаш опитват да стигнат небето. Постепенно пейзажът се променя, а с него и въздухът, който вдишвам, ми се струва по-различен. Пътят става все по-тесен и се губи в далечината. Усещам, че скоро
В подножието на Пирин есента докосва земята с кадифени ръкавици. Пътят криволичи между надвиснали клони към местността „Рупите”, разлята по брегa на река Струма. Завивам вляво, след синя указателна табела и пред мен изниква Кожух планина. Безмълвно издигащият се хълм някога е бил действащ вулкан.
Септември е прекрасно време за пътешествия. Няма я лятната припряност всичко да се изживява тук и сега, защото отпуската изтича утре. Няма я и есенната меланхолия, в която красивото е някак тъжно. Има само меки лъчи, топли длани върху студени камъни и изтънели сенки. В
Имало едно време, едно приказно царство - България. В него живеела красивата болярка Божана от династията на Асеневци. Макар останала вдовица, тя се грижела с любов и внимание за многобройната си челяд. Но настъпили дни тъмни и страшни. Цялото царство паднало под жестокостта на османците.
Бълбук-бълкук… водата се плиска в шишето, мислейки си, че е голям морски прилив. Бутилката стърчи от левия джоб на раницата и се раздрусва от неравностите по пътя. Нейната побратима, от десния джоб, отдавна е замлъкнала. Мисля, че последно я чух преди последното голямо изкачване. Добре,
Пътят се вие през гората. Отдясно - високи скали, отляво - пропаст. Завоите стават все по-чести. Движа се по поречието на Канина река и със затаен дъх поглъщам цялата прелест на планината. Ето я – Ковачевица!Селото ме посреща притихнало и замислено. От двете ми страни
