В прегръдката между Пирин и Родопи започва пътят към приказното родопско село – Лещен. То очарова с девствена природа и автентичност. Там се чувствам сякаш се завръщам към корените си.Отдалечавам се от Пирин планина и навлизам в Родопите. Колата прави все по-чести завои, губещите се
Медвен е от онези малки старопланински села, които пазят спомени от едни други, стари времена. Отивам и аз да побродя в миналото и да видя как живеят днес 250-те души в селото.Минавам покрай опустели къщи. Спуснатите им кепенци приличат на затворени клепачи. Опитвам се да
„Горд съм с миналото и живея с бъдещето!” Това е девизът на Котел. За да попия от духа и родолюбието на котленци, стрелям направо в сърцето на града - Архитектурния резерват. В него са разположени, оцелелите от големия пожар през 1894 г., възрожденски къщи. Съхранена
Август е. Стоя си в София и стискам здраво полите на лятото. Няма да го пусна преди да ми остави още слънчеви спомени, които да ме топлят през зимата. А какъв по-топъл и слънчев спомен от Трявна!?Градът ме посреща с лицата на хора, които не бързат
Има моменти, в които ми се иска да зарежа всичко и „да хвана гората” или по-точно „планината”. Прицелвам се възможно най-високо – към покрива на Балканите - връх Мусала. От баба знам, че планината лекува всичко. Вслушвам се в мъдростта на старите хора и нарамвам
Събуждам се в Триград - отпочинала и готова за приключения. Къщите още сънуват последния си сън. Докато закусвам и отпивам от мурсалския чай, първите златни лъчи вече галят изстиналите улици. Като милувка на любим човек, те стоплят покриви и дувари. Стоплят и сърцето ми, което
Северозападна България пази едно вълшебно подземно царство - пещера „Венеца“. Посетителите ѝ я описват като най-красивата, най-цветната, най-магичната пещера по нашите земи. Тръгвам към село Орешец, край Белоградчик, за да проверя дали думите им са истина. За радост, по пътя има достатъчно указателни табели.Пристигам малко
Успехът идва, когато даваш, споделяш, но най-вече – когато обичаш това, което правиш. По тази формула е създаден и проектът „Отбивки” на блогърите, автори и пътешественици – Иван Михалев и Елина Цанкова. Тандем, както в творчеството, така и в живота, те изповядват философията за пътуването
Търся лекота, безвремие, докато липсата пулсира в слепоочията. Мислите прелитат като чайки над прибоя. Слънцето напича, но не парещо, а някак по-студено и безсилно. Вятърът разрошва косите ми като немирен хлапак. Ту прибирам някой кичур зад ухото, ту го оставам да пада пред очите ми.
10:00 ч. хижа „Рилски езера”. Слънцето се мъчи да си пробие път между сивкавите облаци. Подухва лек вятър и поне засега времето изглежда на моя страна. Затягам връзките на обувките си и тръгвам към билото на планината. Целта ми е последното от Седемте рилски езера –
