Литературен клуб „Отвъд кориците“ ще отпразнува своя четвърти рожден ден с литературна вечер на 8 януари. Мероприятието ще протече в два формата – официална част, с участието на автори от електронния вестник на клуба, и свободна сцена, в която всеки от присъстващите ще може да
Разказ на Еньо Стоянов от брой 8 на вестник "Отвъд кориците".Денят започна нормално. Събудих се, станах, облякох се, малко се помотах и без да бързам излязох от едностайната си таванска квартира, която е приблизително с размерите на кашон от плазмен телевизор.Тъй като няма асансьор, стълбите
Разказът на Кръстю Мушкаров "Невидимата рамка", публикуван във вестник "Отвъд кориците".Косата ѝ игриво подскачаше при всяка нейна крачка. Беше вързана на конска опашка, за да не влиза в очите на момичето. Но това изобщо не отнемаше свободата ѝ. Просто създаваше някакъв ред в иначе безразборните
ParadisoРаят е място,а не състояние –молим се,борим се,стигаме там.Така ни научиха –кръв, разкаяние…плът, синове, дъщерина Адам.***Преди ни изгониха –взели познание,нашите първиродители бягат.След тях е гневътза техните лапи…***Аз пък от Адапонесох си раните –огън в ръката ми,нов Прометей.Бях на стъпалото,дето в отчаяниесетно през рамопогледна Орфей.***Бях на
Разказът "Обич" на Светлан Тонев, публикуван в антологията "Отвъд кориците. Година първа".На двайсетина километра от Караново в северна посока се намира село Винарово. Сгушено в последните дипли на Стара планина, тук за неговите стотина жители животът си течеше бавно, монотонно и спокойно. Сякаш времето бе
Разказът на Антоанета Рангелова "Любовта и дъщерите ѝ", публикуван в брой 7 на вестник "Отвъд кориците".ЛЮБОВ. Пет букви, които живеели щастливо и неразделно. Имали най-красивия и уютен дом в целия свят. Дом, в който царели разбирателството, честността и уважението. Дом, в който винаги било светло,
Разказът на Първан Киров "Легенда за родопската самодива" от антологията "Отвъд кориците. Година първа".Някога, много отдавна, България била голяма и силна държава. Управлявала се от мъдри царе, които с помощта на многобройната и смела войска често завладявали нови територии. Всички съседи се съобразявали с нея и
Христо Ботев, сине, е български поет.Имал кръв на птица. Ходил е навред.Засукал в Калофер. Видял и Одеса.От цялата мъка светът бил потресен.Над родната стряха виреел спахия.Играел куршумът! Не мога да скрия…От страх и ридание млъкнал Балкана.Съдбата ни жива пече се в тигана…Лъвът не загина… И
– Поете, стих ми даде,но ще ми дадеш ли своето сърце?!Че моето без него силно страда,а с любовта ти леко би било, като перце.– Знай, красавице, сърцето на поетане принадлежи на никоя жена.От велика Муза е заетои на нея верен е дори в смъртта.Тя в
Питаш ме защо мълчаи чудя се къде греша,а всъщност работата там е:така разбирам си света.В четиристишия, с писалка,с мисли, в затворената стаяоставам със себе си самаи там аз цветно мечтая.Отговарям ти със прости думи.Чувам те, но премълчавам.Не защото не зачитам теб,а защото думите ме изтощават.И
