Този материал го имам в главата си от известно време. Писала съм за мама. Писала съм и за (моята) баба. Но това, че мама стана баба изисква един напълно различен текст, който не съм сигурна дали ще успея да напиша така добре, както ми се
Казват, че прозаичното е изместило поетичното. Е, в стремежа си да докаже обратното, осигурявайки мини бягство от сивата суматоха, екипът на фондация Visionary съживи творчеството в градска среда с проекта ‘’Следваща спирка: Изкуство’’.Без да бърза особено.Без медиатори. Тук и сега. Четири жанра – литература, музика, съвременен
Ще започна с това, че е правилно да се пише одеяло, а не одеало. Дори в момента вторият вариант ми е подчертан с червено - компютърът знае, че се пише с Я, но много хора, включително десетки, които продават родопски (и други) одеяла, не го
Да имаш бебе може да означава много неща и за всеки е различно. Но едно нещо определено НЕ означава - че трябва да спреш да живееш. Всъщност децата би трябвало да са стимул - да стигаме по-далеч, да не се страхуваме от новото, да пътуваме заедно
Поредно постижение за българския спорт и първо за родните състезатели на тазгодишните младежки олимпийски игри в Буенос Айрес. Българската смесена двойка в акробатиката Мариела Костадинова и Панайот Димитров спечели златни медали. Отборът, в който бяха младите надежди, завърши на първо място в мултинационалното гимнастическо състезание за смесени отбори.Регламентът
В последните години антиутопиите определено изместиха всякакви вампири, върколаци и тем подобни създания в тийнейджърската литература. Погледнато по-назад във времето, този жанр винаги е бил успешен. Това, от една страна, е радващо, защото антиутопиите (поне за мен) са интересни и разнообразни. От друга, след няколко
Първата конвенция за тийнейджърска литература в България - LitCon, вече е факт! Датата е 6 октомври, мястото - Coffee and Book. Регистрацията започва в 10ч. като се надяваме да си сред късметлиите, които са успели да се запишат, защото събитието няма да е за изпускане, а
Сега можех да чета книга (или да спя!), но уви - "колежка" от списание Ева се намеси в живота ми и пиша този текст. Той е специално за Ралица Стоянова, защото на нейната стена го видях и ми стана тъжно, че въобще е прочела онези
Този текст сигурно ще е малко (или много) хаотичен. Такива са спомените ми. Връхлетяха ме от нищото. Като лятна буря. Разхвърляни и далечни, но толкова живи. Може би ще си останат такива завинаги. Моите лета преди (не чак толкова) много лета.Сигурно някои от спомените ми
Колкото и да ми е тъжно, най-вероятно отговорът на въпроса в началото на заглавието е "ДА" – ценим хазарта повече. Не аз или ти, а ние, българите, като нация. Но не е нужно да е така. Можем да променим това. Следователно и отговорът във втората част от
