Като повечето хора по света (и у нас) и аз прекарвам част от деня си в социалните мрежи. Обикновено следя какво се случва (или просто гледам картинки на сладки животни, ако случаят го изисква). Така вчера случайно попаднах на един по-специален пост. Отначало щях да
Когато не чета книги, чета за книги. Това е концепцията ми за живот от известно време насам. Така днес попаднах на един интересен материал, който казва, че за времето, прекарано в социалните мрежи, можеш да прочетеш
Днес ще си говорим за българската шевица. Защо точно днес ли? Защото тя не е символ от миналото. Тя е в нашето настояще и бъдеще. Тя може да е с нас всеки ден. Да се превърне в част от ежедневието ни. Така, както е била за нашите
Днес искаме да те запознаем с една по-различна история. Историята на Пух - първата котка в Източна Европа с две бионик задни лапи и едва втората в цяла Европа. Пух е младо коте - на около годинка, което живеело добре в малко селце в Северна България.
За да изпреваря събитията, ще започна с това, че тази статия не е новина. За Хосе Алберто Гутиерес светът научава през 2015 година. Аз самата обаче научих днес, след като видеото се появи в няколко книжни блога, които следя. Това е едно от онези неща,
Аз не обичам пъзели. Сигурно това е неочаквано начало на текст за снежни човеци и се чудиш как работи мозъкът на човек, който говори такива небивалици. Сега обаче ще те изненадам и ще видиш, че всичко си е съвсем логично.Днес е международният ден на снежния човек.
И преди да сме говорили за борбата на трафик и колко вредна може да бъде тя. Но за първи път имаме възможност да разкажем от първо лице какво се случва, когато постижението ти се изопачи до такава степен, че истината спира да бъде зачитана. През декември
Това е един от онези текстове, за които имаш заглавие. Но не просто заглавие, а Заглавието. Това заглавие, което мислиш, че казва всичко. Такова и да го търсиш впоследствие, няма да го намериш.На всеки се е случвало да превключва каналите на телевизора. И да, може
Светът е хубав, светът е чудесен,светът има нужда от моята песен!Пиша този текст в 1:27. През нощта. Защо? Защото така трябва.Казвам се Десислава Иванова и съм главен редактор на Успелите. Пиша това не защото не можеш да видиш коя съм под материала. И не защото
В момента ръцете ми миришат на мандарини и ям шоколад. Това са две много добри предпоставки за писане на текст. И докато миналата година се опитах да опиша любовТА в цифри (на колко точно се равняват 10 хиляди приказни вечности), тази очевидно съм на вълна
