В първия вариант на текста, тази част имаше 5 абзаца. Но истината е, че не ти трябва да четеш толкова много думи, за да ме разбереш. Затова сведох всичко до следното изречение: не си представям как един ден внуците ми ще разказват за моите овесени
Понякога четеш приказки за лека нощ. Друг път ги пишеш. Имало едно време една малка къща в едно още по-малко село на края на света. В къщата живеели майка, баща и двете им дъщери – Клара и Лара. Родителите искали да ги кръстят Лара 1 и
Като бях малка с баба ходехме да събираме билки през лятото. Обикновено бяха лайка, бял равнец и глухарчета. Събуждахме се в тъмни зори и отивахме на полето. И макар ставането рано никога да не ми е било сила, тогава много се радвах. Чувствах, че правим
От който и край на България (или света) да си, едва ли правиш някаква конкретна асоциация като чуеш село Могилово. Аз правя. И за това, естествено, си има причина. Може да се каже, че това е моето село. Не че аз го притежавам или нещо
„Словото е важно.“ Това са думите на човек, с който ме запозна словото. Много преди аз и той истински да се познаваме, се познавахме на думи. И често, когато започна да пиша се сещам за това изречение. Превърнало се в нещо като слоган на живота ми.
Наскоро в живота ми се случи тъжно събитие, което повлия на възприятията ми за света. Много пъти хората са ме питали как съм толкова позитивна. Някои от тях не мислеха за това непременно като за нещо добро. Истината е, че е лесно да си положителен,
Заглавна снимка: Мила ДрумеваРиза: nosiya.bg Едно от най-трудните за мен неща са уводните думи в началото на всяко интервю. И точно по тази причина не правя много често такива. Макар да чета постоянно, признавам си, че не следя достатъчно отблизо литературния живот в България. А в него
Гордост. Дума, която не използвам всеки ден. Чувство, което не изпитвам постоянно.24-ти май. Това е един от онези специални дни в годината, които се броят на пръстите на едната ръка. Когато да си българин сякаш е най-хубавото нещо, което е можело да ти се случи,
Наскоро избирах подарък за рожден ден и, естествено, се озовах в книжарница. Докато оглеждах наоколо, пред погледа ми попадна рафтът с четива от типа на „30 книги, които да прочетеш преди на навършиш 30“, „50 места, които да посетиш преди да навършиш 50“ и „100
Аз пиша често. Тук и на други места. Навсякъде. Но докато стигна до този момент, мина доста време. Всичко започна с четенето. И никога не спря. Защото от момента, в който се научиш да сричаш всичко се променя. Светът става различен. Затова този път, вместо
