Необикновените събития не са плод на магия или късмет. Те ни намират при най-обикновени обстоятелства, просто комбинирани по подходящ начин. Създаваш нещо за себе си - ей така, защото ти харесва. После го споделяш и уж на майтап правиш малко по-сериозен план. Набираш инерция, пускаш
Далеч съм от мисълта, че съм видяла всичко. Просто това, което вече знам, ми стига. За 14 години пътешествия и срещи с какви ли не народи, станах свидетел и лично преживях много вълнения. Научих любопитни неща за другите култури - как се отнасят към живота,
Търся си трима за бридж. По възможност единият да разказва неземни приказки, един да ме държи за ръката, когато се събудя от кошмар, и един, с когото да израснем заедно. И никой от тях да не ползва смартфон. Преместихме се на вилата, когато бях на шест.
с. Голица, Варненска област, турско време Казваха се Демир и Бурак - желязо и мълния. Подходящи имена за башибозуци. Спомням си ясно презрението в очите им, грачещите им гласове, грубия смях. Неприличните погледи. Бях тръгнала с малкия ми син към краварката да вземем малко мляко за
“Жабите се раждат, за да се крият в тинята. Вълците - за да търсят плячка. А ти живей гордо и красивo като елена.” Така наричали някога на децата си древните българи. Според легендата за Авитохол малко момче, закърмено от сърна, станало силен юнак и основател на
„Знаеш ли, че родът Дуло никога не е живял сред прабългарите? Напротив. Прабългарите винаги са живели около тях. Ако погледнеш картата на движението на древните българи, прави впечатление, че родът Дуло винаги е в центъра, а племената кутигури, утигури, оногондури и всякакви други са гравитирали
Какъв е смисълът на живота? Всеки човек на тази планета си е задавал поне веднъж този въпрос, дали в момент на отчаяние, или на дълбоки размисли, или просто когато му е писнало от сивото ежедневие. Смисълът на живота през очите на млад човек Аз самата, въпреки че
Море или планина? Или равни спокойни поляни? Кое кара хората да затаяват дъх, да се зареят в един друг свят и после да го споделят в парченце история? На юг, където бризът разклаща водораслите и гали скалите, има късче земя, от което творците черпят енергия и
“Да служим - това е наемът, който плащаме, за да живеем на тази земя”. Една от любимите ми сентенции. Обществото е една голяма симбиоза, само че понякога имаме нужда да си припомним, че когато даваме много, всъщност получаваме повече. Както се казва напоследък: един хляб -
