В твоя град, в моя град - малки болници с големи тревоги, а никой никъде не ги споменава. Защо?Този материал е "вдъхновен" от тишината за една нищета, която обгръща в смутната си пелерина всички онези малки болници, сгушени в покрайнините на малките български градчета. Тишина, която
Сигурна съм, че и днес България има всички онези будители, които е имала и преди време. Те са тук, в родината, сгушени в някое селце, градче, четейки тези редове. Знайни и незнайни нашенци са се борили и още се борят, за да остане следа някъде,
„Братя! Часът на Съединението удари!“Захари СтояновДатата 6 септември 1885 г. е само началото на една бурна борба за национално обединение! Часът удря по-рано отколкото в предвиденото от Българския таен централен революционен комитет време, между 15 - 20 септември. Вълненията в околията на Пловдив и Панагюрище тласкат към
Така лудо и… някак припряно е това наситено наше ежедневие. Всеобща тайна е, че все много работим, все за някъде бързаме, все нещо догонваме и все нещо изпускаме. Едно единствено нещо остава сигурно – премреженият ни и унесен в прехвърляне на невидими неща в социалните
Тракия – обширна, ниска, равна и обсипана с розов цвят, тя е част от фолклорната съкровищница на България. Тракия - земетръс от трополи и ек на меден кавал. Тракия - домът на гостоприемните стопани и на кавалджийте импровизатори.Така изглежда Тракия и днес, видях я, приютила е в уютната
Приятелю, така благо ми е всеки път, когато си представям блестящия ти от жажда за знание поглед, който се шири по и между буквичките тук, да мога да оправдая вълнението ти с велико запознанство!Преди да ти представя опростен разказ за една сложна личност, нека да споделя малка
Предприемачи, иноватори, творци - хора, влагащи мисъл и чувство в името на своята здрава идея, работят, за да живеем ние в един по-добър свят, за да имаме всичко, за да имаме избор. Времето, в което живеем е удобно за всички тези иноватори и предприемачи. Времето
Дойде! Дойде онова време от годината, тихото, греещото. Природата замлъква, приготвя се за зимата, но преди това грейва в най-чудатите си и разнообразни цветове. Всяко листенце показва своята неповторимост, светва като последен слънчев лъч и озарява със светлината си сякаш целия свят.Стоя си тук, на
За пръв път, приятелю, си позволявам да погледна твърде встрани, да потърся величието в дома на великите. Открих – има величие облечено в царственост, има величие подкрепено от знатност, има величие скрепено от родолюбие, има величие – непознато, скрито в порядките на българите от висока
Читателю, няма как да знам твоите първи мисли сутрин – дали се вдъхновяваш от слънчевите лъчи, дали се тревожиш от предстоящите предизвикателства на работа, дали продължаваш съня си и така до първата глътка кафе, дали не бързаш да кликнеш в интернет…Не знам, но ми се иска
