„Още древните индуски закони изисквали от лекаря да има чисто и благородно сърце, да не движи от материални подбуди, да е готов за всеотдайна служба на болните“ Проф.д-р Георги Лозанов - психолог Към края на работната седмица, жаден ли си за още полезни знания, приятелю? Днес предстои да
Кога затъяваш дъх, приятелю? Когато видиш нещо красиво..когато усетиш уютна ласка, или пък когато се върнеш към мил спомен
„Де се чуло видело мома войвода да бъде на седемдесет юнака сред тия гори зелени“ Народна песен Та как може момини очи да греят с тъмен блясък? От време оно бъгларката е румена, засмяна, с бели нозе и слънчеви очи! Бодра, пъргава и работлива, тя създава от
„Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.“ Из Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб С
Изтръпнах. Помислих си – тука хората живота са си дали за България, та аз в мирно време от вятъра ли да се плаша! Пеньо АтанасовСкътан между старопланинските усои Паметникът на Шипка е построен на място, пропито с кръвта на дедите ни, извисяващ се и напомнящ за
„Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта. Никога не делеше доброто от злото, никога не беше се запитвал кое е грях и кое не.“ Из „Индже“ на Йордан Йовков Началото на Индже По редовете на българската история, предания и песни се нареждат
"Сам съм, защото се чувствам част от семейството на изкуството”. Борис Георгиев С вяра и обнадежден поглед, всяка сутрин пия кафето си на терасата на скромната квартира в центъра на Варна. Всяка сутрин денят ми започва с една и съща гледка – тухлена, изключително красива, внушителна сграда
„Румена мома войвода, турнала пръстен във бука. - Който си пръстен удари, той ще войвода да бъде. Румена пръстен удари. - Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим войвода!“Народна песенВ българската история има много знайни мъже - хайдути, войводи,
Ах, такъв горещ пламък, такава силна воля и непреклонна вяра носят в себе си! Днес, искам да се запознаем с всички тях – непознатите, достойни българи чиито имена не знаем, но нека обединим под названието - Велики! В малки и големи градове на България, някъде там,
„На мен не ми трябва царство, още везирство. На мен ми стига царството, дето ме тачи народът, гладни и сиромаси, вдовици и дребни дечица.“ Капитан Петко войвода Там, където пищят родопските гайди, ручат турските чешми и ечат младите борове, един поглед продължава да брани! Роден в благо,
