Една тиха есенна вечер зададох на себе си простичък въпрос – какво би направила, ако знаеш, че не ти остава много време живот? О, веднага ще отговоря – казах на себе си. Ще осъществя мечтите си – отговорих на собствения си въпрос. Щях да зарежа
За миг затворих очи и си представих един по-хубав свят.Свят, в който хората са добри, наистина добри. Представих си ги усмихнати, но не само на външен вид. В сърцата си също носиха усмивки – големи и топли. Толкова големи, че дори тежаха, но това им
Един слънчев ден се разхождах в градската градина. Бях сама и наблюдавах хората, които минават покрай мен. Гледах ги, защото исках да видя нещо, което да стопли сърцето ми. Нещо, което не виждам всеки ден, нещо различно.Не след дълго го намерих. В далечината вървяха двама
Той е непредвидим. Понякога променя своето настроение за секунди. От весел се превръща в тъжен или обратното. Той е непредвидим. Няма как да си сигурен в какво настроение ще бъде днес. Всъщност може да бъде в няколко. Ако пожелае ще плаче и ще се смее
Разтвори дланта на ръката си. Загледай се в пръстите. Виждаш ли, че всеки е различен? Единият е крив, другият – много къс, а третият – идеално прав. Не можеш да ги промениш. Приемаш ги такива, каквито са. Въпреки това всеки е там, където трябва да
Много искам да напиша писмо до любовта. Имам предвид истинско писмо – с печат и марка. Писмо написано на лист хартия, което не прикрива нищо. Ако съм плакала, сълзите да размажат мастилото. Ако съм се смяла, буквите да се усмихнат. Такова нещо искам да напиша.
