Автентично възрожденско село се крие в пазвите на Предбалкана
В централната част на Предбалкана, зад борови и букови гори, се крие едно селце, непокътнато от времето. То е разположено по два склона от Микренските височини. На по-малко от 30 км от Ловеч се спотайва село Стефаново, където се намира и архитектурният резерват „Старо Стефаново“.
Калдъръмените улички, заплетени една в друга като лабиринт, могат да ви изпратят назад във времето в периода на Възраждането и в годините непосредствено след Освобождението. В случая няма да попаднете на изкуствено създадена среда, подобна на тази в музеите, а на запазени автентични сгради.
Около 96 от обектите в резервата са обявени за паметници на културата. Двуетажни сгради, с архитектура, отговаряща по всички параметри на възрожденската, крият духа на българското от онова време.
Важни дати за резервата и за мястото като цяло могат да се изброяват до отегчение, но има една особено ярка във времето, а именно 27 октомври 1982 г., когато е учреден резерватът.
Но нека разкажем малко за богатството на Старо Стефаново. Тук се намира църквата „Рождество на Пресвета Богородица”, построена в периода 1880 – 1882 г. А празникът на храма е и празник на селото и винаги на 8 септември се провежда и съборът на селото.
По калдъръмените улички може да се натъкнете и на Селската чешма от 1830 г., преустроена през 1933 г, както и Поповото мостче от 1836 г. И двата обекта са в списъка с паметниците на културата и са под закрила на закона.
По време на Национално-освободителната война, както и в годините на балканските и на двете световни войни, населението на селото е участвало активно, водено от силната любов към родината.
В памет на всички загинали войници, в близост до църквата може да посетите паметника на загиналите по бойните полета на войните за национално обединение жители от с. Стефаново, както и отдавна замлъкнало оръдие "ЗИС 3" - 76,2 мм. от Втората световна война, защото за да усетим историята, понякога е нужно да се докоснем и до трагедията на миналото.
Ето и туристическа карта на самото място:
В резервата има още множество сгради, чиято автентичност заглушава настоящето и ни пренася в друго време. Точно тази характеристика на мястото го е превърнало в любима снимачна площадка. В Старо Стефаново са се снимали любими български кино шедьоври като "ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ”, по едноименния роман на Ивайло Петров; “ЮДИНО ЖЕЛЯЗО” от 1989г. ; “КЛАДЕНЕЦЪТ” от 1991 г. и други.
Всички обичаме заплетените калдъръмени улици, високите дувари, двуетажните къщи с дървени детайли, красивите църкви с широко пространство около тях… Всичко това сякаш създава образа на миналото в умовете ни. Сякаш, докато се разхождаме по улиците, изведнъж не сме в 21. век, а в 19. Както сме с накъсани дънки, изведнъж се оказваме в български носии.
Вече не сме се запътили към туристическа атракция, а към мегдана, за да се срещнем с някой познат след неделната служба. Изведнъж не гледаме на къщите като на чужди, а като че ли са пълни с живот, а някоя от тях сякаш е нашият дом. Не, не сме полудели, просто сме в друго време. Времето на Старо Стефаново и на неговите истории, които ние преживяваме, докато се разхождаме по възрожденските улички.
Ако желаете да научите повече детайли, може да посетите сайта на резервата, а най-добре и самото място.
Симпатичен и скромен Пекински пор вдовец с огромен жълт и добронамерено пулсиращ ГМО порец
2019-03-10 12:37:34 Replyискам да заживея там в тая къщурка на снимката плащам в брой веднага